Битка при Мионеса: Разлика между версии

Адмирал [[Поликсенид]], който командва морските сили на Антиох III и първоначално е базиран с флота в [[Лизимахия (Тракия)|Лизимахия]], прави опит да попречи на обединяването на римско-пергамския флот с корабите изпратени от Родос, но не успява да постигне успех и дори претърпява поражение в [[Битка при Корикус|сражение край Корикус]]. Поради това е той е принуден да оттегли флота си в пристанището на град [[Ефес]], а през настъпващата зима двете страни предпочитат да затвърдят позициите и да консолидират силите си.<ref name=Waterfield1>Robin Waterfield. „Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece“. Oxford University Press, 2014. стр. 124 – 125</ref>

Консулът за [[190 г. пр.н.е.]] [[Луций Корнелий Сципион Азиатски (консул 190 пр.н.е.)|Луций Корнелий Сципион Азиатски]], който получава главното командване във войната, решава да пренесе военните действия в малоазийските територии на [[Селевкидско царство|Селевкидската империя]]. Постигането на тази цел изисква римляните да установят пълен контрол над Егейско море и крайбрежието му, докато главните сили се придвижват през [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]] към местата за прехвърляне в [[Азия (римска провинция)|Азия]]. Пред тази задача е изправен новияновият командир на флота [[Луций Емилий Регил]].

През юли 190 пр.н.е. флотът на Родос пресреща селевкидски морски подкрепления водени от [[Ханибал Барка]] и удържа победа в [[Битка при Евримедон (190 пр.н.е.)|сражениебитката при река Евримедон]] (също наричана биткаБитка при [[Сиде]]).<ref name= Murray> William Michael Murray. „The Age of Titans: The Rise and Fall of the Great Hellenistic Navies“. Oxford University Press, 2014. стр. 219</ref> Въпреки това Ханибал спасява значителна част от силите си и продължава придвижването си на запад, но по-късно е отзован с флота си към Сирия заради птолемейска атака над богатия остров [[Аруад|Арадос]]. Тези събития попречват на Антиох III да добие решително числено превъзходство на флота в Егейско море.<ref name=Waterfield2>Robin Waterfield. „Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece“. Oxford University Press, 2014. стр. 126</ref> Въпреки това царят е решен да провокира решително сражение, което да пречупи равнопоставеността на силите. Поради това той обсажда по суша стратегически незначимия град [[Нотиум]] и нарежда на [[Поликсенид]] да напусне Ефес с флота и да се придвижи към обсаденото селище, надявайки се този ход да е достатъчен да накара римския флот да напусне базата си на [[Самос]] и да влезе в решителна битка.<ref name=Waterfield2>Robin Waterfield. „Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece“. Oxford University Press, 2014. стр. 126</ref><ref name= Murray> William Michael Murray. „The Age of Titans: The Rise and Fall of the Great Hellenistic Navies“. Oxford University Press, 2014. стр. 219</ref> Планът на Антиох III се оказва успешен. Флотът на Регил напуска базата си и докато събира провизии от град [[Теос]] до него достига новината, че селевкидския флот е в непосредствена близост, поради което римляните и съюзниците им бързо отплават в търсене на сражение.