Дрен (област Перник): Разлика между версии

Днешното село е било част от земите на древното [[Тракийски племена|тракийско племе]] [[агриани]]. През 2012г. при строежа на АМ [[Струма (магистрала)|Струма]] край селото археолози намират находки датирани от преди 2800г. Древният некропол е идентифициран с траките [[агриани]] и е определен от археологът Филип Михайлов като изключително "странен"„странен“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1375395|заглавие=Некрополът край Дрен бил на траките агриани|автор="24„24 часа"часа“|фамилно_име=Милчева|първо_име=Жени|дата=|труд=|архив_дата=16.05.2012г.|достъп_дата=}}</ref>

Селища в района е имало и през римско време. Смята се, че днешното землище на селото е било част от римския град Елея. Имало е и по-ранно тракийско поселище. Около землището на селото са регистрирани поне четири крепости от различни епохи. Централно място заема крепостта „Градище”„Градище“ в м. „Царево дърво”дърво“ (на около 6 км източно от селото). Разположена върху най-високия връх от Дренска Верила - Градище или Дренско пладнище (1349 м), от нея се открива просторна гледка и има визуална връзка с крепостите от околните планини. На около 1, 5 км северозападно от нея се намира синхроничната ѝ крепост „Въжарско Градище”Градище“. Намираните там шлака и сгур, както и местният топоним „Щетини”„Щетини“ и следите от видни, разкриват свързаността ѝ с интензивен металодобив през средновековието. Други две крепости – „Големо и Мало (Дунково) Градище”, разположени на две съседни възвишения (отстоящи на около 0,8 км едно от друго) от югозападния склон на Верила, на десния бряг на р. Тополница, са отдалечени на около 12 км югоизточно от селото. Разкритата в тях шлака, както и местоположението им (до река), също свързват изграждането им с металодобива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Dren|заглавие=Свети места - » България » Област Перник » Дрен|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>

Смята се, че селото в сегашния си вид е възникнало към [[16 век|XVI]] век. Първият писмен източник, споменаващ селото със сегашното му име е документ от [[1527]] година в, който са описани дарители дарили над 10 сребърника за българския манастир [[Зографски манастир|Зограф]] в [[Атон]].

По време на [[Българските земи под османско владичество|Османското владичедтво]], благодарение на близостта на селото до планината [[Верила]] в селото се развива активно [[Хайдутин|хайдутство]]. Жителите на селото пазят и до ден днешен спомена за най-значимите за тях [[Хайдутин|хайдути]] от селото - това са [[Ненко Хайдут|Ненко хайдут]] и [[Дончо Кюлафлийски]] и двамата действали в края на [[XVIII]] век.<ref>{{Цитат книга|last=Попов|first=Свещеноиконом Михайл|title=Летописна книга на храм "Св„Св. Петка"Петка“|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=17}}</ref>