Разлика между версии на „Държавна дума“

м
Bot: Automated text replacement (- до този момент + дотогава )
м (overlinking)
м (Bot: Automated text replacement (- до този момент + дотогава ))
Настъпва влошаване в отношенията Дума – Президент, тъй като Елцин уволнява министър-предстедателя Виктор Черномирдин през март 1998 г. Въпреки че назначаването на наследника на Черномирдин, [[Сергей Кириенко]], също е източник на деление, подкрепата от страна на новия министър-предстедател за строги фискални мерки, съчетани с влошаващата се икономическа ситуация се оказва, че съживяват левия алианс. По времето на този период ръководството на комунистическата партия поддържа конфронтационна позиция по отношение на изпълнителната власт.
 
Финансовият крах от август 1998 г. е сериозен политически удар за Елцин и подкопава успеха на много от олигарсите, които до този моментдотогава са важен стълб на подкрепа за президента. В началото на кризата Елцин е принуден да уволни министър-предстедателя Сегей Кириенко и неохотно приема Евгений Примаков като негов заместник. Примаков, бивш главен шпионин и външен министър, е приемлив кандидат за Думата. Това е може би най-високата точка на парламентарно влияние на целия пост-съветски период. През пролетта на 1999 г. Съвета на федерацията отказва да приеме уволнението на главния прокурор [[Юрий Скуратов]], който е разследвал Борис Березовски, водещ олигарх и поддръжник на Елцин. През май 1999 г. Елцин нанася удар като уволнява Примаков, който продължава да води анти-Елцин коалиция от регионални шефове, [[движението Отечество – Вся Россия]].
 
През втората половина на 1990-те години руската Дума се превръща във важен форум за лобиране от страна на регионалните лидери и бизнесмени, които търсят данъчни облекчения и законодателни услуги. Работата на водещите комисии, като например тези за отбраната, външните работи или бюджет привлича вниманието на медиите и лобистка дейност.