Офицерски окончания: Разлика между версии
Нова статия „Офицерски окончания“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 19:45, 27 октомври 2020
Офицерските окончания са позиции, при които на дъската освен царе има само офицери и пешки. Теорията на ендшпилите се занимава главно с 3 прости типа офицерски окончания, които имат практическо значение:
- офицер само от едната страна (офицер срещу пешки);
- офицер от всяка страна (офицерите са от един и същи цвят);
- по офицер от всяка страна (разноцветни офицери).
В окончания от 1-ия и 3-ия тип пешките са еквивалентни най-малко на офицер. В борбата срещу тях координираните действия на офицера и царя са от голямо значение. В окончания от тип 2 допълнителна пионка обикновено е достатъчна, за да постигне победа. Основният метод за реализиране на предимството е формирането на подадена пешка и нейното придвижване до дамата. Често тази пионка се използва за разсейване на краля на противника и последващи материални завоевания. Основните позиционни фактори при оценяване на окончания с епископи от един и същи цвят: присъствието или възможността за формиране на преминала пешка, особено отдалечена, активност на фигури, слабост в структурата на пешката на противника. Когато поставят пионки на квадрати с цвят на епископ (сериозен недостатък), пешките ограничават действията на епископа и той от своя страна не може да защитава квадратите между пешките. При офицерите с противоположни цветове предимството от 1-2 пионки може да не е достатъчно за победа, ако противникът успее да построи крепост или блокада (вж. Позиционно реми) пешки от офицер и цар. Типичен случай на блокада е показан на диаграмата:
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Белите играят 1.Оc4 e5 2.Оe6 Цc7 3.Цe4 и пешечният превес на черните (3 пешки) губи значението си.
Вижтесъщо
Литература
- Шахматы: энциклопедический словарь / гл. ред. А. Е. Карпов. — М.: Советская энциклопедия, 1990. — С. 362. — 621 с. — 100 000 экз. — ISBN 5-85270-005-3.