Пинамонте дей Бонаколси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\.\] +].)
м шаблон, форматиране; форматиране: интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност|аристократ
[[Файл:Mantova-Palazzo Bonacolsi-Castiglioni.JPG|мини|175px|Мантуа, Палацо Бонаколси]]
| описание = италиански политик, сеньор на [[Мантуа]]
[[Файл:Mantova-Torre della gabbia.jpg|мини|175px|Торе дела Габия в Мантуа]]
| портрет =
'''Пинамонте дей Бонаколси''' ({{lang|it|Pinamonte dei Bonacolsi}}, * [[1206]] в [[Мантуа]], + [[7 октомври]] [[1293]]) е италиански политик, първият народен капитан и сеньор на [[Мантуа]] от [[1274]] до [[1291]] г. Глава на партията на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] в Мантуа, [[Италия]]. Основател е на род [[Бонаколси]].
| портрет-описание =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория =
| герб =
| герб-описание =
}}
}}
 
'''Пинамонте дей Бонаколси''' ({{lang|it|Pinamonte dei Bonacolsi}}, * [[1206]] в, [[Мантуа]], + [[7 октомври]] [[1293]]) е италиански [[политик]], първият народен капитан и сеньор на [[Мантуа]] от [[1274]] до [[1291]] г. Глава на партията на [[Гвелфи и гибелини|гибелините]] в Мантуа, [[Италия]]. Основател е на род [[Бонаколси]].
Той е най-големият син на Мартино дей Бонаколси. В съюз с влиятелния род [[Казалоди]] през 1259 г. той е избран за старейшина на народа в Мантуа. През 1272 г. изгонва от града подест Гвидо II да Кореджо и става сеньор на града. От 1274 г. той е единственият сеньор и народен капитан на Мантуа.
Неговата фамилия дей Бонаколси заема службата ''signoreggiò su Mantova'' до [[1328]] г.
 
== Биография ==
Около 1280 г. той започва в стария град строежа на дворец (палацо) Бонаколси и преобразува други здания, включително Торе дела Габия, станал символ на властта на род Бонаколси над града.
Той е най-големият син на Мартино дей Бонаколси.
 
Той е най-големият син на Мартино дей Бонаколси. В съюз с влиятелния род [[Казалоди]] през 1259 г. той е избран за старейшина на народа в Мантуа. През 1272 г. изгонва от града [[подест]] Гвидо II да Кореджо и става сеньор на града. От 1274 г. той е единственият сеньор и народен капитан на Мантуа. Неговата фамилия дей Бонаколси заема службата ''signoreggiò su Mantova'' до [[1328]] г.
През 1287 г. заедно със синовете си постъпва в [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]]. През януари 1291 г. той се отрича от престола в полза на син му, Барделоне дей Бонаколси.
 
Около 1280 г. той започва в стария град строежа на дворец (палацо) Бонаколси и преобразува други здания, включително Торе дела Габия, станал символ на властта на род Бонаколси над града.
Пинамонте дей Бонаколси умира в Мантуа на 7 октомври 1299 г.
 
През 1287 г. заедно със синовете си постъпва в [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]]. През януари 1291 г. той се отрича от престола в полза на синсинът му, Барделоне дей Бонаколси. Пинамонте дей Бонаколси умира в Мантуа на 7 октомври 1299 г.
[[Данте Алигиери]] говори за него в една от песните на „[[Божествена комедия]]“ (Ад XX, 95-96).
 
[[Данте Алигиери]] говори за него в една от песните на „[[Божествена комедия]]“ (Ад XX, 95- – 96).
== Деца ==
[[Файл:Coat of arms of the House of Bonacolsi.svg|мини|125px|Герб на род Бонаколси]]
 
== Деца ==
Пинамонте се жени за незаконната дъщеря на [[Гуидо II да Кореджо|Гуидо да Кореджо]] и има с нея децата:
* [[Корадо дей Бонаколси|Корадо]]
Line 26 ⟶ 34:
* [[Селватико дей Бонаколси|Селватико]], рицар на Тевтонския орден
* Фабрицио
 
== Галерия ==
<gallery caption="" class="center">
[[Файл:Mantova-Palazzo Bonacolsi-Castiglioni.JPG|мини|175px|Мантуа, Палацо Бонаколси]]
[[Файл:Mantova-Torre della gabbia.jpg|мини|175px|Торе дела Габия в Мантуа]]
</gallery>
 
== Източници ==