Разлика между версии на „Пекарна“

No edit summary
[[Файл:BASA-2072K-1-346-18-Bread oven in Tsarevets, Bulgaria.JPG|мини|Пещ за хляб в село Царевец, област Добрич. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
 
Печените изделия съществуват от хиляди години. Занаятът на печенето е развито отрано по време на [[Римската империя]]. Тогава е известно изкуство, тъй като римските граждани обичали печени изделия и търсенето им нараства особено покрай важни събития, празненства, сватби и т.н. Поради известността, която получава пекарството, около 300 г. пр.н.е. то е въведено като занимание и почитана професия сред римляните. Пекарите започват да приготвят хляб вкъщи във фурна, използвайки мелници за смилане на зърното в брашно за хлябовете си. Голямото търсене на печени храни продължава и първата пекарска гилдия е основана през 168 г. пр.н.е. в [[Рим]]. Този драстичен интерес към печените изделия популяризира пекарството из цяла Европа и го разпространява към източните части на Азия. Пекарите започват да пекат хлябове и други продукти вкъщи и да ги продават на улицата [https://technicalsupportbuddy.online/ Technical Support Buddy].
 
Това течение скоро става широко разпространено: печени изделия започват да се продава на улиците на Рим, Лондон, в Германия и другаде. Това води до система за доставка на стоки по къщите, докато търсенето на печените изделия продължава да расте значително. Това кара пекарите да създадат място, където хората да могат да си купуват печени изделия. Така е създадена първата пекарна в [[Париж]], а оттогава пекарните стават обичайно място за закупуване на вкусни стоки. До [[колониална епоха|колониалната епоха]] на пекарните се гледа като на места за събиране и социализиране.<ref name="bakery business">{{cite web |last=Rush |first=Morgan |title=About the Bakery Business |url=http://smallbusiness.chron.com/bakery-business-4683.html|publisher=Huston Chronicle|accessdate=24 февруари 2014}}</ref>
 
В Русия по време на Първата световна война се появяват полеви хлебопекарни.<ref>{{cite web|url=http://greatwar1914.ru/foto-letopis-velikoy-voyny/propaganda/polevaya-khlebopekarnya-russkie-voyska-i-pervaya-mirovaya-voyna/|title=Полевые хлебопекарни в русской армии|publisher=// Сайт „Великая война 1914 – 1918 гг.“}}</ref>
На 7 юли 1928 г. пекарна в [[Чиликоти (Мисури)|Чиликоти]], [[Мисури (щат)|Мисури]] въвежда готовия нарязан хляб, използвайки автоматична машина за рязане на хляб, изобретена от Ото Фредерик Роведер. Макар първоначално хлябът да не се продава особено, тъй като е с по-малка годност,<ref>{{Cite web|url=http://time.com/3946461/sliced-bread-history/|title=How Sliced Bread Became the 'Greatest Thing'|last=Latson|first=Jennifer|date=7 юли 2015|work=Time|accessdate=6 октомври 2017}}</ref> той става добива популярност по-късно. През [[Втората световна война]] машините за рязане на хляб са забранени, тъй като металът в тях е бил нужен за военни цели.<ref>{{Cite web|url=http://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,790722,00.html|title=U.S. At War: Trouble on the Bread Line|last=|first=|date=1 февруари 1943|work=Time|accessdate=6 октомври 2017}}</ref>
 
Втората световна война пряко повлиява на хлебната промишленост във Великобритания. Пекарските училища са затворени по това време, така че към края на войната има недостиг на опитни пекари. Това води до създаването на нови методи, които да задоволят търсенето на хляб. Методите включват: добавяне на химикали към тестото, предварителни смеси и специализирана техника. Старите методи на печени биват почти напълно забравено, след като новите методи са въведени и се индустриализират [https://technicalsupportbuddy.online/ Technical Support Buddy].
 
== Специалности ==
1

редакция