Иля Мечников: Разлика между версии

| описание = украинско-руско-френски биолог

| роден-място = с. Ивановка, [[Харковска област]]губерния, [[УкрайнаРуска империя]]

{{нобел}}'''Иля Илич Мечников''' ({{lang|ru|Илья́ Ильи́ч Ме́чников}}) е [[Украинци|украински]]<ref> Н. І. Паламарчук. [http://nbuv.gov.ua/UJRN/Sisi_2015_39_6 Ілля Мечников — лауреат Нобелівської премії, уродженець України] // Сторінки історії.- 2015.- Вип. 39.- С. 33-41</ref>, [[Русия|руски]] и [[Франция|френски]] [[биолог]], [[физиолог]] и [[патология|патолог]]. Един от основоположниците на [[ембриология]]та, създател на сравнителната [[патология]] и [[Фагоцитоза|фагоцитната теория]] за [[Имунитет (биология)|имунитета]].

Лауреат е на [[Нобелова награда за физиология или медицина]] (съвместно с [[Германия|германския]] [[Фармакология|фармаколог]] и биолог [[Пол Ерлих]]) през [[1908]] г.

Роден е в семейството на гвардейския офицер Иля Иванович Мечников и Емилия Лвовна Невахович-Мечникова, на 3 май ([[15 май]]) [[1845]] г., в село Ивановка, ДвуречанскиХарковска район нагуберния, [[ХарковскаРуска областимперия]] (днес с. Ивановка, Харковска област, [[Украйна]]). По бащина линия произхожда от старинен [[Молдова|молдовски]] болярски род, произлизащ от Юрий Стефанович Милеску-Спафарий <ref>[http://www.listencyclopedia.ru/text/028.htm За рода Мечникови в енциклопедията на Брокгауз и Ефрон]</ref><ref>[http://www.inauka.ru/history/article59457.html Мечникови]</ref><ref>[http://www.doctus.ru/?amount=0&blogid=1&query=%EC%E5%F7%ED%E8%EA%EE%E2 За рода Мечникови]</ref><ref>[http://news2000.org.ua/print?a=paper33249 О роде Мечниковых]</ref><ref>[http://www.nkj.ru/archive/articles/12677/ С. Аксентиев – „Две съдби, разделени между два века“]</ref>, внук на енциклопедиста и полиглот [[Николае Милеску|Николай Гаврилович Спафарий]], дошъл в Русия от [[Молдова]] с княз [[,Димитрие Кантемир|Дмитрий Кантемир]], през 1711 г., след неуспешния военен поход на [[Петър I (Русия)|Петър I]] и Кантемир против [[Турция|турците]] в [[Дунав]]скитеДунавски княжества|Дунавските княжества]].<ref>[http://www.geo.ru/journalarticle/item/id/250/ Евгений Щигленко – „Учёный пессимист“]</ref><ref>[http://www.russ.ru/teksty/ Маргарита Сосницка – Блясъка и нищетата на руските гарибалдийци]</ref> Фамилия „Мечников“ произлиза от превода от [[Румънски език|румънски]] на фамилията „Спетару“, или „''spadă are''“ – „имащ меч“, така синът на Юрий Стефанович, пристигайки в Русия, променя фамилията Спетару (''Спафарий'') на Мечников.

Иля Мечников е член на [[РАН|Петербургската академия на науките]] (1902). Завършва [[Харковски университет|Харковския университет]] през 1864 г., специализира в [[Германия]] при професорите Р. Лейкарт и К. Зиболд, а в Италия изучава ембриологията на [[Безгръбначни животни|безгръбначните животни]] в Италия. Защитава магистратура (1867) и докторска диссертациядисертация (1868) в [[Петербургски университет|Петербургския университет]]. Професор в [[Одески национален университет|Одеския Новоросийски университет]] (1870 – 1882), който днес носи неговото име.

Излиза вПодава оставка в знак на протест против реакционната политика в областта на [[просвещението]], осъществявано от царското правителство. Организира частна [[лаборатория]] в [[Одеса]], а по-късно (1886 г., съвместно с Николай Федорович Гамалей) – първата руска бактериологична станция за борба с [[Инфекциозни заболявания|инфекциозните заболявания]].

Научните трудове на Мечников се отнасят към редица области в биологията и [[медицина]]тамедицината. В периода 1866 – 1886 г. Мечников работи в сфератаобластта на сравнителната и еволюционна ембриология, като по-късно е (заедно с [[АлександрАлександър Ковалевски]]) е сред основоположниците на това направление. Представя оригинална теория за произхода на [[Многоклетъчни животни|многоклетъчните животни]].