Ден на народните будители: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Отменени Тестов ред Визуален редактор |
м Премахнати редакции на 89.215.168.213 (б.), към версия на Vodnokon4e Етикет: Отмяна |
||
Ред 20:
'''Денят на народните будители''' е [[български празници|общобългарски празник]], ознаменуващ делото на българските [[просвета|просветители]], книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на [[1 ноември]] и е [[Официални празници в България|официален празник]] в [[Република България]].
== Възникване на празника ==
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В [[Освобождение на България|освободена]] от [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] [[България]] както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на [[Възраждане|възрожденските]] писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, [[читалище|читалища]] и училища на тяхно име.
Всепризнат патрон на българското будителство е свети [[Йоан Рилски]], почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
[[Файл:Stoyan Omarchevski.jpg|мини|160px|Стоян Омарчевски, 1920 г.]]
През 1922 г. [[Стоян Омарчевски]], [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (40)|правителството на Стамболийски]] по инициативата на група интелектуалци ([[Станимир Станимиров]], [[Александър Радославов]], [[Димитър Лазов]], проф. [[Беньо Цонев]], [[Иван Вазов]], проф. [[Любомир Милетич]], д-р [[Михаил Арнаудов]], д-р Фил. Манолов, [[Христо Цанков-Дерижан|Христо Цанков – Дерижан]], проф. [[Иван Георгов]], [[Стилиян Чилингиров]], [[Адриана Будевска]], [[Елена Снежина]]) внася предложение в [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно [[19 октомври]] – денят, в който се чества Св. преподобни [[Йоан Рилски|Йоан Рилски Чудотворец]]), става първи ноември по новия календар). На [[28 юли]] [[1922]] г. Министерството на народното просвещение излиза с [[wikisource:bg:Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София.|окръжно номер 17 743]], според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година [[19 Обикновено Народно събрание]] приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар [[Борис III]] подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на [[3 февруари]] [[1923]] г. Три години след подписване на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
Прокламацията на Деня:
''„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“''
== Отмяна на празника по време на комунистическия режим и последвалото възстановяване ==
През [[1945]] г. честването на празника е отменено от [[комунизъм|комунистическия режим]]. Забраната е част от системно налаганата в обществото [[пропаганда|пропаганда и цензура]], характерни за целия период на тоталитарно управление на България.<ref>{{Цитат уеб
| уеб_адрес = https://desebg.com/chestvania/1521-2013-11-01-07-55-17
| заглавие = Комунистите забраняват Деня на народните будителите
| достъп_дата = 1 ноември 2013
| автор = Христо Христов
| дата = 1 ноември 2013
| издател = desebg.com
| език = bg
}}</ref> С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.<ref>[http://www.libruse.bg/event.php?id=644 Ден на народните будители], libruse.bg.</ref> В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в много случаи с народни носии.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от [[36 Народно събрание]], на [[28 октомври]] [[1992]] г., се възобновява традицията на [[празник]]а. Първи ноември [[Официални празници в България|официално]] е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор [[Петър Константинов]], председател на Общонародното сдружение „[[Мати Болгария]]“. От [[2002]] г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
== Личности, чествани на този ден ==
По повод обявяване празника за общонационален министър [[Стоян Омарчевски]] казва: ''„...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“''<ref>М. Тодоракова. „Денят на народните будители“. ''Известия на Държавните архиви'', 79, 2000/2001.</ref>
{{цитат|Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове|Неофит Рилски 1835 г.}}
{{цитат|Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…|Петко Славейков 1886 г.}}
{{цитат|Будителят не е интелектуалец по европейски образец. Това е българска духовна категория. За да си будител, интелектуалният авторитет не стига. Трябва да имаш добавена стойност от доблест, кураж и посветеност. Будителите са мисионерите на културата, морала и свободата. Едни будят с таланта си, други с пример. Едни пишат книги и играят на театралната сцена, а други пишат история и носят достойно своята роля на сцената на живота.|Румен Радев 2018 г.}}<ref>[https://vihrogon.bg/президентът-радев-будители-е-имало-и-в/ Президентът Радев: Будители е имало и в най-мракобесните времена], Vihrogon.bg, 1 ноември 2018.</ref>
== Празнуване ==
От [[1991]] г. [[Съюз на учените в България|Съюзът на учените в България]] отбелязва Деня на народните будители и като ''Ден на българската наука''. С решение на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] този ден става и ''Ден на българската журналистика.''
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* Велиана Христова, [http://www.duma.bg/node/6611 „Бунтът на българския дух (Как Денят на св. Иван Рилски става Ден на народните будители)“], в-к „Дума“, бр. 251, 1 ноември 2010
* Цветан Кръстев, [http://www.standartnews.com/balgariya-obrazovanie/dnes_e_denyat_na_narodnite_buditeli-307968.html „Днес е Денят на народните будители“], в-к „Стандарт“, 1 ноември 2015
* [[Георги Господинов]], [https://news.bg/bulgaria/nevidimite-diplomi-akademichno-slovo-za-denya-na-narodnite-buditeli-pred-vipusknitsite-na-nbu.html „Невидимите дипломи“ – Академично слово за Деня на народните будители пред випускниците на НБУ], News.bg, 1 ноември 2004
* [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], [http://www.kultura.bg/article/78-narodnite-buditeli-i-tyahnata-sydba „Народните будители и тяхната съдба“], сп. „Култура“, бр. 3 (2952), 22 ноември 2018
* [http://www.youtube.com/watch?v=VY1ul96mnAE Факелни шествия честване на Деня на народните будители, организирано от ОУ „Св. Иван Рилски“ – Хасково], YouTube, качено на 1.11.2008
{{Портал|История|Образование|България}}
[[Категория:Официални празници в България]]
| |||