Уикипедия

Кон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Муле
Етикети: Заместване Отменени Визуален редактор
Ред 1:
{{към пояснение|Кон|Кон (пояснение)}}
{{Taxobox}}
'''Конят''' (''Equus ferus caballus'')<ref name="MSW3">Grubb, P. (2005). „Order Perissodactyla“. In Wilson, D. E.; Reeder, D. M. Mammal Species of the World (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. pp. 630 – 631. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494.</ref><ref>{{cite journal|last=International Commission on Zoological Nomenclature|year=2003|title=Usage of 17 specific names based on wild species which are pre-dated by or contemporary with those based on domestic animals (Lepidoptera, Osteichthyes, Mammalia): conserved. Opinion 2027 (Case 3010) |journal=Bull.Zool.Nomencl. |volume=60 |issue=1| pages=81 – 84|url=http://www.nhm.ac.uk/hosted_sites/iczn/BZNMar2003opinions.htm|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070821235959/http://www.nhm.ac.uk/hosted_sites/iczn/BZNMar2003opinions.htm |archivedate=21 август 2007}}</ref> е един от двата съвременни подвида на [[Див кон|Дивия кон]] (''Equus ferus''). Представлява опитомен еднокопитен [[бозайник]] представител на семейство [[Коне]]. Предците на съвременните коне еволюират преди около 45 – 55 милиона години от дребен многопръст тревопасен бозайник „хиракотерий“, който е бил с ръст само 14 cm и тегло 5 kg, до едър еднокопитен представител днес. [[Одомашняване]]то от хората започва преди около 6000 години, а до 3000 г. пр. Хр. конят се разпространява в различни краища на Земята. Представителите на днешния опитомен подвид са наследници на дивия кон, който свободно е обитавал първичните си местообитания. Самият термин ''див кон'' е неточен, но се използва, за да отдели конете от видове, които никога не са били одомашнявани. Такъв например е [[Кон на Пржевалски|Конят на Пржевалски]], който е вторият подвид на дивия кон.
 
Дълголетната връзка на коня с човека е наложила използването на редица думи и термини, които да опишат отделните възрастови и полови категории, размери на тялото, неговия цвят, анатомични особености, маркиране, породи, движения и поведение.
 
[[Анатомия]]та на коня е следствие от редица [[еволюция|еволюционни приспособления]], възникнали с цел развиване на скорост за избягване от хищници. Имат силно развито чувство за баланс и отбрана. В тази връзка конят е развил и една от необичайните си черти – [[сън|спи]] еднакво добре както изправен, така и легнал, благодарения на уникалната си способност за „заключва“ сухожилията на краката си. Сънят на коня има само 2 фази – SWS (кратък дълбок сън) и REM (бързо движение за очите).
 
[[Бременност]]та при кобилите продължава 11 месеца, а малкото конче се изправя на крака и започва да следва майка си минути след [[раждане]]то. Обучението на младите коне започва на около две– до четиригодишна възраст. Тялото на коня достига пълното си развитие на около петгодишна възраст, а продължителността на живота му е около 25 – 30 години.
 
В световен мащаб конете играят голяма роля в човешките култури в продължение на хилядолетия. Те се използват за развлекателни и спортни дейности, както и за работни цели. Конете са използвани многократно по време на война, благодарение на което оборудването, техниките на езда и водене, както и методите за контрол, са се усъвършенствали значително. Много продукти се получават от коне, в това число [[месо]], [[мляко]], [[кожа]], [[коса]], [[кост]]и, и различни [[фармацевтика|фармацевтични продукти]], извлечени от [[урина]]та на [[бременност|бременни]] [[кобили]]. Хората гледат опитомени коне, осигурявайки им храна, вода и подслон, както и грижи от специалисти, като [[ветеринарен лекар|ветеринарни лекари]] и [[ковач]]и.
 
== Описание ==
=== Физически характеристики ===
Конят има дълги и тънки [[крак]]а, приспособени за бързо бягане. Развит е само третият (средният) [[пръст]], който е облечен с [[копито]], а вторият и четвъртият са рудиментарни. Тялото е покрито с гъста [[косъм|космена]] покривка, състояща се от твърди и меки косми, като дългите и груби косми на врата образуват [[грива]], а на [[опашка]]та – дълъг космен кичур.
 
=== Анатомично устройство ===
Анатомията на коня е описана за пръв път през 1618 г. от [[Болоня|болонския]] [[сенатор]] [[Карло Руини]] в неговата ''„Anatomia del Cavallo“''. По-късно, в първите учебници по ветеринарна анатомия на коня се отделя първостепенно място.
 
Конят се отличава с редица особености в устройството на [[кост]]ите, [[мускули]]те, органните си системи и физиологичните процеси, протичащи в тях.
 
==== Костна система ====
<br/>[[Файл:Horseanatomy bg.png|600п|център]]
[[Скелет]]ът на коня е съставен от дълги и леки кости (около 175 на брой), благодарение на което цялото тяло на коня е олекотено значително. Той включва [[череп]], [[гръбначен стълб]], [[гръден кош]], гръдни и тазови крайници.
* Подвижността на гръбначния стълб е голяма. Той е съставен от пет вида [[прешлен]]и: [[шийни прешлени|шийни]] (''vertebrae cervikales''), [[гръдни прешлени|гръдни]] (''vertebrae thoracales''), [[поясни прешлени|поясни]] (''vertebrae lumbales''), [[кръстни прешлени|кръстни]] (''vertebrae sacrales'') и [[опашни прешлени|опашни]] (''vertebrae caudales''). Всички те са свързани чрез [[става|стави]], като по дължината на гръбначния стълб образуват няколко извивки, най-развита от които е шийно-гръдната.
* Гръдният кош (''thorax'') на коня има специфична тясна и издължена форма. Той е затворен между гръдните прешлени, гръдната кост (''sternum'') и 18 чифта [[ребро|ребра]].
* Гръдните крайници са съставени от: [[лопатка]] (''scapula''), [[раменна кост]] (''os humeri''), [[подраменна кост|подраменни кости]] (''radius et ulna''), 7 киткови кости (''ossa carpi''), 3 подкиткови кости (''ossa metacarpi'') и кости на пръста (''ossa digiti''). Последните са бабкова, венечна и копитна [[фаланга (кост)|фаланга]].
* Тазовите крайници са съставени от: кости на [[таз]]а (''pelvis''), [[бедрена кост]] (''os femoris''), [[подбедрени кости]] (''tibia et fibula''), 6 петни кости (''ossa tarsi''), 3 подпетни кости (''ossa metatarsi'') и фаланги на пръста.
 
==== Копита ====
Копитата при конете са изключително чувствителни. Освен за лесно придвижване по различни терени, копитата на конете имат едно важно предназначение – стъпвайки върху копитото си при движение, то притиска кръвоносните съдове, благодарение на което кръвта се връща по-лесно обратно към сърцето. Това подпомагане на кръвоносната система увеличава издръжливостта на тези красиви животни.
 
==== Храносмилателна система ====
В дивата природа конете ядат по малки количества от един и същи вид на храна през целия ден, като изминават големи разстояния, за да си я набавят. Ето защо [[храносмилателна система|храносмилателната система]] на коня е дълга около 30 m, и по-голямата част от нея е само черва.<ref>Budiansky, Stephen. ''The Nature of Horses.'' Free Press, 1997. ISBN 0-684-82768-9</ref>
 
Храносмилателната система на конете е съставена от два отдела – преден и заден. Предният отдел включва [[устна кухина|устната кухина]], [[слюнчени жлези|слюнчените жлези]], [[фаринкс]]а, [[хранопровод]]а и [[стомах]]а, а задния – [[тънко черво|тънкото]] и [[дебело черво|дебелото черво]], [[черен дроб|черния дроб]], [[панкреас]]а и [[анус]]а.
 
===== Устна кухина =====
[[Файл:Palatum horse.JPG|мини|Изглед към горната част на [[устна кухина|устната кухина]]: 1-papilla incisiva, 2-твърдо небце, 3-напречни гребени, 4-raphe palati, 5-меко небце, 6-tonsilla veli palatini]]
Устната кухина на коня заедно с всички органи в нея служи за поемане и механична обработка на храната, оформяне на хапката и придвижването ѝ към фаринкса. Тя включва [[устни]], [[бузи]], твърдо и меко небце, [[Език (анатомия)|език]] и [[зъби]].
* Устните обграждат входа на устната кухина. Те са дълги, меки и силно подвижни, което подпомага за по-лесното поемане на растителна храна. Отвън са покрити с нежна кожа и редки косми, като долната устна има силно развит брадичков мускул.
* Бузите образуват страничните стени на устната кухина, като при коня те са много обширни.
* Твърдото и мекото небце се намират в горната част на устната кухина. Твърдото небце е дълго и притежава 16 – 18 напречни гребена, които участват в механичната обработка на храната и изпращането ѝ назад към фаринкса. Мекото небце е дълго около 10 – 12 cm и се разполага плътно върху езичния корен, поради което коня не може да диша през устата. Ако се стигне до повръщане, то става през носа.
* Езикът е дълъг и силно подвижен. Притежава широк корен, странично сплеснато тяло и плътен връх с дебели странични ръбове.
* Зъбите на конете, в зависимост от своята форма, местонахождение и положение се делят на [[кътник|кътници]], [[резец|резци]] и [[кучешки зъб]]и. Нормално при [[жребци]]те те са 40 на брой, а при [[кобили]]те – 36.
** Кътниците са основните зъби на коня. Те са 24 на брой, по 12 на всяка челюст. Имат рудиментарни корени и високи коронки със сложни емайлови гънки на дъвкателната повърхност (лафодонтни).
** Резците са предните зъби на коня. Те са 12 на брой, по 6 на всяка челюст.
** Кучешките зъби са много малки, и са разположени между кътниците и резците. При жребците те са 4 на брой, по един от всяка страна както на [[горна челюст|горната]], така и на [[долна челюст|долната челюст]], а при кобилите обикновено липсват.
 
Формата и устройството на зъбите се намират във връзка със стриването на твърдата степна растителна храна. По зъбите може да се определи както възрастта на коня, така и полът му. В редки случаи има животни, които в двете челюсти, преди първия кътник, имат непостоянен зъб, наречен „вълчи зъб“. Той е силно рудиментиран, с конусообразна форма. Тогава при жребците зъбите са 44, а при кобилите – 40. Възрастта се определя основно с оглед и преценка състоянието на резците.<ref name=osnovi>„Основи на животновъдството“ – учебник за полувисшите училища, доц. Еленко Кадийски 1963 г.</ref> [[Зъб#Зъбна формула|Зъбната формула]] на коня е:
 
{{center|<math>\frac{3(3).1(0).4(3).3}{3(3).1(0).3(3).3}= 42(24)</math>}}
 
===== Слюнчени жлези =====
Слюнчените жлези на коня са три вида: [[околоушна жлеза|околоушна]], [[долночелюстна жлеза|долночелюстна]] и [[подезична жлеза|подезична]]. От трите най-голяма е околоушната жлеза. Тя е разположена подкожно, вентрално на ухото, като заема пространството между каудалния ръб на долната челюст и крилото на [[атлас (анатомия)|атласа]]. Тя е силно развита и има продълговата, удължена четириъгълна форма с широки краища и стеснена средна част. Достига на дължина до 20 – 25 cm, има ширина около 5 – 10 cm и дебелина 1,5 – 2,5 cm.
 
===== Стомах =====
Стомахът на коня е еднокамерен, торбовидно удължен, с вместимост около 12 – 15 l. Разположен е изцяло в лявата половина на предната част на коремната кухина, без да достига до вентралната коремна стена, дори при пълно изпълване. От вътрешната си страна е покрит с лигавица, която е разделена на две части – кутанна и жлезна, отделени една от друга чрез висок и назъбен гребен (''margo plicatus'').<ref Name= Andrews>{{cite journal |last=Andrews |first=F. M. |last2=Buchanan |first2=B. R. |last3=Elliot |first3=S. B. |last4=Clariday |first4=N. A. |last5=Edwards |first5=L. H. |year=2005 |title=Gastric ulcers in horses |journal=[[J. Anim. Sci.]] |volume=83 |issue=13 |pages=E18–E21 |url=http://www.animal-science.org/content/83/13_suppl/E18.short }}</ref>
* Кутанната лигавица е твърда, грапава и с белезникав цвят. Разположена е в левия край на стомаха, в областта на сляпото разширение.
* Жлезната лигавица е мека, сочна, с влажна повърхност и тъмночервен цвят, като заема около 3/5 от цялата лигавична повърхност на стомаха.
 
Мускулатурата на стомаха е изградена от три слоя: надлъжен, пръстеновиден (напречен) и наклонен (кос). Всички те формират в областта на [[кардия]]та силен затварящ мускулен [[сфинктер]] (''muskulus sphincter cardiae''), чрез който се спира връщането на храната обратно към хранопровода, а в областта на пилора образуват [[пилорен сфинктер]] (''muskulus sphincter pylori''), благодарение на който храната от стомаха се пропуска на порции към тънкото черво.<ref name="Vet handbook">{{cite book |last=Giffen |first=James M. |first2=Tom |last2=Gore |title=Horse Owner’s Veterinary Handbook |edition=2nd |location=New York |publisher=Howell Book House |origyear=1989 |year=1998 |isbn=0-87605-606-0 }}</ref>
 
===== Черва =====
[[Файл:Fotothek df tg 0006795 Biologie ^ Veterinärmedizin ^ Pferd ^ Organ.jpg|мини|Илюстрация към ''„Анатомия на коня“'' от [[Карло Руини]], 1598 г.]]
[[Черва]]та, както и хранопроводът на коня, са много дълги. Те се простират от пилорния сфинктер на стомаха до ануса, като общата им дължина е около 20 – 30 m. В тях се извършва досмилане и усвояване на храната. Разделят се на тънко и дебело черво.
* Тънкото черво има дължина 21 – 25 m и вместимост около 55 – 70 l. Съставено е от [[дванадесетопръстник]], [[празно черво|празно]] и [[хълбочно черво]].<ref name="Wiley & Sons">{{cite book | title=Introduction to Horse Nutrition | last=Davies | first=Zoe| year=2009 | publisher=John Wiley & Sons | page=19 | isbn=978-1-4051-6998-1 | lang=en }}</ref>
** Дванадесетопръстникът има дължина около 1 метър и диаметър около 5 cm.<ref name="Wiley & Sons"/> В началната си част, той е удебелен и образува S-образна извивка в която, на 15 cm от пилора се отварят заедно изводните канали на черния дроб и панкреаса.
** Празното черво е с дължина около 20 m и диаметър около 6 – 7 cm.<ref name="Wiley & Sons"/> То е разположено в лявата слабинна област и образува множество непостоянни извивки.
** Хълбочното черво е с дължина около 1,5 m, има по-тънка стена и по-широк лумен.<ref name="Wiley & Sons"/>
* Дебелото черво е силно развито с дължина около 8 m.<ref>{{cite book | title=Introduction to Horse Nutrition | last=Davies | first=Zoe| year=2009 | page=23 | isbn=978-1-4051-6998-1 | lang=en }}</ref> Съставено е от [[сляпо черво|сляпо]], [[ободно черво|ободно]] и [[право черво]].
** Сляпото черво е продължение на хълбочното, разположено е в дясната половина на коремната кухина и има форма на голяма дорзокраниално отворена дъга. Достига дължина 1 m, има диаметър 20 cm и вместимост около 26 – 30 l.<ref name="Rutgers">[http://www.esc.rutgers.edu/publications/factsheets_nutrition/FS038.htm Williams, Carey A., Ph.D., Extension Specialist. „The Basics of Equine Nutrition“ ''from'' FS #038, Equine Science Center, Rutgers University, Revised: April 2004.] Web site Посетен на 9 февруари 2007</ref>
** Ободното черво е с дължина около 6 – 8 m, има диаметър до 30 cm, и вместимост 65 – 150 l. Съставено е от 3 части – колон I, II и III, имащи различна форма, дължина и местоположение.
** Правото черво е последната част на дебелото черво и има дължина около 20 – 30 cm.
 
==== Мускулна система ====
[[Мускулна система|Мускулната система]] на коня се състои от [[мускул]]и, най-често пресечени от сухожилни ленти. Голяма част от мускулите, най-вече на крайниците, са основно сухожилни, поради което имат голяма сила на действие и много бавно се изморяват. При конете има три вида мускули:
* Скелетни мускули – представляват мускулни снопове, изградени на свой ред от мускулни влакна. Всеки мускул е покрит от фиброзна тъкан, наречена [[фасция (анатомия)|фасция]], към която може да се прикрепва друг мускул. Мускулът се прикрепва към дадена кост чрез сухожилия. Свиването на тези мускули води до придърпване на сухожилията, които на свой ред дърпат костта към която са захванати. Тези мускули обикновено са групирани по двойки, така че да се противопоставят един на друг ([[антагонист]]и). Едните се наричат сгъвачи, а другите разгъвачи.
* Сърдечни мускули – това са мускулите, изграждащи [[сърце]]то. Сърцето на коня тежи около 4 kg, а честотата, с която то бие в покой, е около 28 – 45 удара в минута.
* Гладки мускули – изграждат системи, като храносмилателната например.
 
==== Дихателна система ====
[[Файл:Pferdeschädel.jpg|мини|320px|'''Носна кухина на кон:''' 1. ''Concha nasalis dorsalis'', 2. ''Concha nasalis media'', 3. ''Concha nasalis ventralis'', 4. ''Os ethmoidale'', 5. ''Os pterygoideum'', 6. ''Sinus frontalis'', 7. ''Sinus sphenoidalis'', 8. ''Fossa cranii rostralis'', 9. ''Fossa cranii media'', 10. ''Fossa cranii caudalis'', 11. ''Porus acusticus internus'', 12. ''Tentorium cerebelli osseum'', 13. ''Processus paracondylaris'']]
[[Файл:Kehlkopf Pferd.jpg|мини|'''Ларинкс на кон:''' 1. ''Хиоидна кост'', 2. ''[[Епиглотис]]'', 3. ''Plica vestibularis'', 4. ''Plica vocalis'', 5. ''Musculus ventricularis'', 6. ''Камера на ларинкса'', 7. ''Musculus vocalis'', 8. ''[[Адамова ябълка]]'', 9. ''Хрущялни пръстени'', 10. ''Cavum infraglotticum'', 11. ''Първи хрущял на бронхиалната тръба'', 12. ''[[Бронхи|Бронхиална тръба]]'']]
Единственият орган на [[дихателна система|дихателната система]] при конете е [[бял дроб|белия дроб]]. Преди да попадне въздуха в него, той преминава през [[ноздри]]те, [[носна кухина|носната кухина]], [[хоани]]те, [[гръклян]]а, [[трахея]]та и [[бронхи]]те.
 
Ноздрите могат да се разширяват значително по време на интензивна тренировка. Те са оградени от [[хрущял]]ен пръстен, който ги държи отворени по време на вдишване. Освен това тук е разположен един малък джоб, наречен ''nasal diverticulum'', който с помощта на [[косъм|космите]] и [[лигавица]]та на вътрешните ноздри филтрира по-едрите частици, попадащи в тях.
 
Носната кухина съдържа назолакримален канал, през който преминават сълзите от очите навън през носа. Носните проходи съдържат от двете страни по две носни [[конха (анатомия)|конхи]] (''conchae''), които увеличават контактната площ с въздуха. Също така синусите, разположени в черепа, могат да се отцеждат през носния проход. Последният се свързва към [[ларинкс]]а чрез [[фаринкс]]а. При възрастен индивид фаринксът е дълъг около 15 cm и включва назофаринкса, които предпазва входа на слуховите тръби, орофаринкса и ларингофаринкса. Успоредно с основните носни проходи, коня има сложна система от [[околоносни синуси]], които насищат главата с въздух, и общуват с дихателните пътища. Те служат за намаляване общото тегло на главата и се състоят от предни, горночелюстни и sphenopalatine синуси:
* Предните синуси заемат дорзалната (горна) част на черепа, между очите. Те са два на брой, по един от всяка страна, разделени помежду си от костна преграда.
* Горночелюстните синуси са разположени в [[горна челюст|горната челюст]], над зъбните корени.
* Sphenopalatine синуси са малки торбички разположени централно до caudal горночелюстен синус.
 
Малко капаче (soft palate) блокира пътя от фаринкса към устната кухина, освен в случай на [[преглъщане]]. Това предотвратява опасността от вдишване на храна, както и не позволява използването на устата за дишане. Поради тази причина конете могат да дишат единствено през носа си. По същата причина конете не могат да използват пъхтенето като метод за [[терморегулация]].
 
Всички представители на род [[Коне (род)|Коне]] (''Equus'') притежават една уникална част от дихателната си система, наречена „гърлена торбичка“ (guttural pouch), благодарение на която те изравняват налягането на въздуха в [[тъпанче]]то си. Тези торбички са две на брой и са разположени от двете страни в „триъгълника на Виборг“, между [[челюст]]ите, под [[тил]]а. Всяка една от тях е с капацитет около 300 – 500 ml, и се изпълва с въздух, когато конят преглъща или издишва.
 
Ларинксъ се намира между фаринкса и трахеята и се състои от 5 хрущяла, които служат за отваряне на [[глотис]]а. Ларинксът не само позволява на коня да произнася звуци, но също така предотвратява всмукването на храна и контролира количеството вдишван въздух.
 
Благодарение на трахеята, въздухът се пренася от устната кухина в белите дробове. При възрастните тя е дълга около 75 – 80 cm, и представлява постоянно отворена тръба, съставена от 50 – 60 C-образни хрущялни пръстена с диаметър 5 – 6 cm.<ref>Riegal, Ronald J. DMV, and Susan E. Hakola DMV. ''„Illustrated Atlas of Clinical Equine Anatomy and Common Disorders of the Horse Vol. II“''. Equistar Publication, Limited. Marysville, OH. Copyright 2000.</ref>
 
По-нататък трахеята се разклонява на две бронхи, от които дясната е малко по-голяма. Бронхите се разклоняват на малки [[бронхиола|бронхиоли]], които на свой ​​ред се разклоняват на още по-малки бронхиоли, докато те на свой ред достигат до [[алвеоли]]те. Последните поглъщат [[кислород]]а от поетия въздух и освобождават отпадъчния [[въглероден диоксид]]. Бронхите и бронхиолите образуват белите дробове, които се намират в гръдната кухина на коня. Белият дроб е голям орган с висок витален капацитет, обуславящ малкото на брой вдишвания в минута (около 8 – 12).<ref>''[http://www.equusite.com/articles/health/healthVitalSigns.shtml. Vital Signs in Horses]''. www.equusite.com. Посетен на 10 юли 2007.</ref><ref>Lisa Schultz, DVM Student. ''[http://www.vet.purdue.edu/horses/equineinfectiousanemia.htm Questions asked by owners about Equine Infectious Anemia (EIA)]''. Посетен на 10 юли 2007.</ref> Той се разширява с помощта на [[Диафрагма (анатомия)|диафрагмата]]. Последната е разположена далеч от гръдната кухина, благодарение на което се намалява налягането в белите дробове. Когато те са напълно разширени, могат да достигнат до 16-ото ребро на коня.
 
==== Отделителна система ====
[[Отделителна система|Отделителната система]] на коня се състои от чифт [[бъбреци]] (''ren'') и [[пикочопровод]]и (''ureter''), и по един [[пикочен мехур]] (''vesica urinaria'') и [[пикочен канал]] (''urethra''). Двата бъбрека са гладки и се различават по форма и местоположение. Вместо стандартната бобовидна форма, под въздействие на силно развитото сляпо черво, формата на десния бъбрек е по-скоро сърцевидно-триъгълна. Под въздействието на стомаха левият бъбрек е изместен по-каудално.
 
==== Сетивна система ====
===== Зрение =====
{{основна|Хетерохромия}}
[[Файл:Pferdeauge.jpg|мини|[[Око]] на кон]]
Зрението на коня заедно с другите [[сетиво|сетива]] спомага за връзката на животното с околната среда. Очите са едни от най-нежните и най-сложно устроени сетивни органи, благодарение на които конете виждат това, което се случва около тях.<ref name="Ensminger309">{{cite book |author= Ensminger, M. E.|title= Horses and Horsemanship: Animal Agricultural Series|edition= Sixth|publisher= Interstate Publishers|location= Danville, IN|year= 1990|isbn=0-8134-2883-1 | pages=309 – 310 |oclc= 21977751|lang= en}}</ref> Те са разположени в [[очна кухина|очните кухини]] на черепа и се състоят от [[очна ябълка]], спомагателен апарат (клепка, очни мускули, лицева повърхност, тлъстинна възглавничка, [[слъзен апарат]]), [[кръвоносни съдове]] и [[нерв]]и. От всички сухоземни бозайници най-големи очи имат конете – диаметърът на очната им ябълка достига 5,1 cm.<ref name="Sellnow">{{cite book|author=Sellnow, Les|title=Happy Trails: Your Complete Guide to Fun and Safe Trail Riding|url=http://books.google.com/?id=bOUTZgrGD6QC&pg=PA46 |year=2004| publisher=Eclipse Press|isbn=1-58150-114-5| oclc=56493380| page=46|lang=en}}</ref> От външната страна очната ябълка е покрита със [[склера]], която в предната част на окото преминава в [[роговица]]. Под склерата е разположена обвивка, която в предната част на окото преминава в [[Ирис (анатомия)|ирис]]. В центъра на последния се намира [[зеница]]та, през която светлината отвън прониква в очната ябълка. Вътрешността на очната ябълка е изпълнена с прозрачно тяло, което е долепено до [[ретина]]та.
 
Очите на конете са разположени странично, а това намалява тяхната [[стереоскопичност]].<ref>{{cite journal|url = http://www.thehorse.com/ViewArticle.aspx?ID=15938 | title=Eye Position and Animal Agility Study Published|journal = The Horse | date =7 март 2010 |nopp=Press Release, citing February 2010 Journal of Anatomy, Dr. Nathan Jeffery, co-author, University of Liverpool|accessdate=11 март 2010|author1 = <Please add first missing authors to populate metadata.>}}</ref> За сметка на това, ъгълът на полезрение достига до над 350°, от които 65° са [[бинокулярно зрение]], а останалите 285° – [[монокулярно зрение|монокулярно]].<ref name="Sellnow"/> Ако конят забележи движение с монокулярното си зрение, за да фокусира движещия се предмет, той обикновено обръща главата си към него, за да превключи към бинокулярно зрение. Конете могат да виждат безпроблемно в две срещуположни посоки едновременно, подобно на хамелеоните. Единствените слепи петна от полезрението им са в близост директно напред и на близко разстояние, директно назад и под шията. В много случаи, когато конят е страхлив, е необходимо да се ограничи полезрението му, за да не вижда предметите, които го плашат. Това става, чрез използване на юзди със специални наочници.
 
Зрението на конете е отлично през деня и през нощта, но виждат само в нюанси на два цвята – червено и зелено.<ref>{{cite book|url= http://www.thehorse.com/viewarticle.aspx?ID=9670|title= In Living Color |format=registration required|accessdate=27 юли 2007 |author= McDonnell, Sue |work= The Horse |date=1 юни 2007|publisher= The Horse, Inc.}}</ref>
 
===== Слух =====
[[Файл:Horse-ear-closeup-0a.jpg|мини|[[Ухо]] на кон]]
Слухът на коня е много добър<ref name="Ensminger309"/> и както при всички останали бозайници, слуховият апарат е съставен от външно, средно и вътрешно ухо. Ушната мида на всяко ухо може да се завърта на 180°, благодарение на което коня може да чува на 360°, без да се налага да върти главата си.<ref>{{cite book |author=Myers, Jane |url=http://books.google.com/?id=-gAgchKMXdkC&printsec=frontcover|title= Horse Safe: A Complete Guide to Equine Safety |publisher=CSIRO Publishing |location= Collingwood, UK|year=2005 |isbn=0-643-09245-5| oclc=65466652| page=7 |lang=en }}</ref>
 
===== Обоняние =====
Обонятелните рецептори на коня са разположени в лигавицата на горната част на носната кухина. Тъй като последната е с голяма дължина, площта на тези рецептори е също голяма, поради което конете имат по-добра способност да душат, отколкото човек. Освен това конете притежават и т. нар. [[Якобсонов орган]], благодарение на който те могат да долавят мириса на храна, когато тя е в устата им. За разлика от много други животни, при конете Якобсоновият орган не се отваря в устната кухина.<ref>Crowell-Davis SL. Developmental behavior. Vet Clin North Am Equine Pract: Behav 1986; 573 – 590.</ref>
 
Съществува и мнение, че благодарение на обонянието си, конете буквално усещат емоционалното състояние на човека, т.е. дали е спокоен или нервен, а пияните хора ги надушват от голямо разстояние. Миризмата на кръв е способна дори да подлуди конете.
 
===== Вкус =====
Конете имат доста развит [[Вкус (сетиво)|вкус]], което им позволява да подбират [[фураж]]а и да избират това, което най-много харесват да ядат. Благодарение на горната си хватателна устна те могат да усещат малки отклонения в релефа на обектите, и по този начин да сортират дори малки зърна.<ref>{{cite book |author=Miller, Robert M.|title= Understanding the Ancient Secrets of the Horse's Mind |publisher= Russell Meerdink Company Ltd|location=Neenah, WI|year=1999|isbn=0-929346-65-3|url=http://books.google.com/?id=5Qat2gs43owC&pg=PA28|oclc=42389612| page=28}}</ref>
 
Конете обикновено не ядат отровни [[растения]], обаче има изключения, в които коне ядат токсични количества отровни растения, дори и да имат около себе си достатъчно здравословна храна.<ref>{{cite web |url= http://www.cvm.uiuc.edu/petcolumns/showarticle.cfm?id=16|title= Horse Pasture is No Place for Poisonous Plants|accessdate=9 юли 2008 |author= Gustavson, Carrie |work= Pet Column July 24, 2000 |publisher= University of Illinois |archiveurl = http://web.archive.org/web/20070809051147/http://www.cvm.uiuc.edu/petcolumns/showarticle.cfm?id=16 |archivedate =9 август 2007}}</ref>
 
== Ход на коня ==
Като всяко транспортно средство, конят също има степени в хода си или скорости. При обикновените коне те са 10, а при някои има и допълнителна скорост („раванлия“ кон). Различните видове движения на коня се наричат [[алюр]]и:
* „Ходом“ е най-бавния алюр (скоростта е около 6 – 7 [[km/h]]), при който коня последователно мести краката си в четири такта.
* „Тръсът“ бива три типа: съкратен тръс (до 15 km/h), обикновен и удължен (до 50 km/h).
* „[[Галоп]]ът“ е движение, при което коня бяга, развивайки скорост до 60 km/h. При този алюр поне два от краката на коня са във въздуха.
* „Кариерът“ е разновидност на галопа, при която коня препуска, движейки се на скокове. С кариер коня се движи най-бързо, но след 2 – 3 km се изморява.
* „[[Раван]]“ – в природата много малко коне умеят този ход. Той се изгражда след упорито възпитание и тренировки. Такива коне сме виждали в [[цирк]]овете. При ходене (или бягане) те могат едновременно да повдигат двата си леви крака и после двата си десни, като съумяват да балансират и да запазят центъра на тежестта. Благодарение на този ход един кон може да се придвижва в продължение на много часове без да се уморява и за едно денонощие да измине до 120 km.
 
<gallery class="center">
Piaffe animated.gif|Piaffe
Trot animated.gif|[[Тръс]]
Canter animated.gif|[[Галоп]]
Passage animated.gif|[[Пасаж (конски ход)|Пасаж]]
Spanish walk.gif|Испанска походка
</gallery>
 
Освен естествените алюри съществуват и изкуствени, като испански тръс (параден ход), пасаж, пирует.
 
Конят е животно с твърдо установени навици. Когато започва да върви или бяга, винаги тръгва с един и същи преден крак. Тази е причината стопаните да казват, че имат кон с ляв ход, лява крачка или за ляв впряг.<ref name=osnovi/>. Малко по-различно, но доста по-практично обяснение за алюрите на коня предлага проф. Георги Синивирски, според който всеки (дори и непрофесионалист) може да определи какъв е хода на коня без да го вижда.<ref>„Животновъдство“, 1993 г.</ref> Ако е в „обикновен ход“ се чуват равномерно редуващи се четири такта. Ако конят е в „тръс“ – два. Ако галопира се чуват характерните три такта.
 
== Качества на коня ==
Конят има отлична пространствена ориентация. Веднъж преминал през даден маршрут, колкото и труден да е, той в тъмна и непрогледна нощ може да се завърне по него обратно, стига ездачът да не придърпва безпричинно [[юзда]]та (повода). Същото качество притежават неговите сродници [[магаре]], [[катър]] и [[муле]]. Въпреки че не вижда нощем, конят добре помни местата, които представляват препятствия за него. Той е еднакво привързан към стопанина си (подобно на [[куче]]то) и същевременно към дома си (като [[котка|котките]]). Целодневно пуснат на свобода из [[пасище|пасищата]], вечер преди залез сам се прибира в дома си. В книгата на народния будител [[Никола Странджански]] „Сага за малкия българин и голямото българско безвремие“ има описан трогателен случай, при който мобилизиран за [[Втората световна война]] кон от Елховско, който месеци наред е теглил в [[обоз]]а, след края на войната е върнат отново в [[Елхово]]. Пуснат заедно с табуна да пасе в околностите в очакване на демобилизация, конят видял се в позната обстановка препуснал към селото си, на около 20 km и запъхтян се прибрал в дома си, без да дочака заповедта за освобождаването му.
 
== Размножаване и хибридизация ==
[[Бременност]]та продължава около 335 – 340 дена<ref name=HorseTack129>Ensminger ''Horses and Tack'' p. 129</ref> и обикновено раждат само по едно малко. [[Близнаци]]те са голяма рядкост.<ref>{{cite web|url= http://www2.okstate.edu/pio/twinfoals.html|accessdate=23 септември 2008|title=Rare Twin Foals Born at Vet Hospital: Twin Birth Occurrences Number One in Ten Thousand| author=Johnson, Tom|work= Communications Services, Oklahoma State University|publisher= Oklahoma State University}}</ref> Малките много бързо се изправят на крака и са способни след няколко часа да ходят заедно с майката.<ref>Miller, ''Revolution,'' pp. 102 – 103</ref>
 
Конете, особено жребчетата навършили 18 месечна възраст, са вече полово активни и способни да се размножават. Практически обаче представителите и от двата пола се включват за разплод на третата или четвъртата година от тяхната възраст, особено кобилите.<ref name=HorseTack129/> Въпреки това обаче костите и мускулатурата се развиват напълно до към шестата година.<ref>{{cite web |url=http://www.equineortho.colostate.edu/questions/dod.htm |title=Developmental Orthopaedic Disease: Problems of Limbs in young Horses|accessdate=20 април 2008|author= McIlwraith, C.W.|publisher=Colorado State University|work=Orthopaedic Research Center}}</ref>
 
Известно е в природата и междувидово кръстосване. При съчетание на женско [[магаре]] (магарица) с мъжки кон (жребец) се ражда „[[муле]]“. При покриване на женски кон (кобила) от мъжко магаре се ражда „[[катър]]“. Тези поколения са дълголетни и по-работоспособни, но с висок процент на стерилност, заради различния брой хромозоми в двата подвида от едно и също семейство (64 при коня, 62 при магарето). Това не винаги е валидно при женските потомства (според практиката). В редки случаи (около 10%) при женските катъри може да се получи поколение. В миналото според доц. Кадийски се е отделяло особено внимание за производството на катъри. В годините на зараждащия се социализъм 1950 – 1960 г., когато черните пътища са били масови артерии, макадамовите лукс, а асфалтовите мечта, в Ботевград и Самоков е имало изградени развъдни станции за магарешки жребци. Те в подходящо време са били изпращани в труднопроходимите планински райони по време на случния период на кобилите. Мулетата, според него, не са представлявали стопански интерес, поради факта, че почти с нищо не се отличават силово от магаретата, освен с особения си пресипнал рев (глас). В противовес на това, катърите са превъзхождали с 20 до 35% по издръжливост и товароносимост своите родители, както и с по-малката си консумация и взискателност към храната.
 
== Коне и хора ==
=== Одомашняване ===
[[Файл:Horse holstein.JPG|мини|Кон от [[порода]] [[Холщайн]]]]
Опитомяването на коня най-вероятно е започнало в периода около 3500 г. пр.н.е. Основните източници подкрепящи това твърдение и възможното място където е започнал процеса са два. Първият източник се основава на археологични находки, а вторият се позовава на сравнение на [[ДНК]], взета от съвременни коне и на тази от [[кост]]и и [[зъб]]и на открити древни коне.
 
Най-ранните археологически доказателства за опитомяването на коня идват от обекти в [[Украйна]], както и в [[Казахстан]] в находките на [[Ботайска култура|Ботайската култура]] (на името на село Ботай). Те са датирани приблизително от 3500 – 4000 г. пр.н.е.<ref>Outram, A.K., Stear, N.A., Bendrey, R., Olsen, S., Kasparov, A., Zaibert, V., Thorpe, N. and Evershed, R.P. 2009 The Earliest Horse Harnessing and Milking Science. 323(5919): 1332 – 1335</ref><ref>Matossian ''Shaping World History'' p. 43 See also: {{cite web |title=Podcast |url=http://www.cbc.ca/quirks/archives/08-09/qq-2009-03-07.html|work=Quirks and Quarks Podcast with Bob Macdonald |publisher= CBC Radio |date=7 март 2009|accessdate=14 септември 2009|archiveurl=http://web.archive.org/web/20090310010626/http://www.cbc.ca/quirks/archives/08-09/qq-2009-03-07.html|archivedate=10 март 2009}}</ref> До 3000 г. пр.н.е., конят е бил вече напълно опитомен, а от 2000 г. пр.н.е. се наблюдава рязко увеличение на броя на конските кости открити при разкопки в населени места на Северозападна Европа. Това показва, че одомашнените коне са вече разпространени в цяла Европа.<ref>Evans ''Horse Breeding and Management'' p. 56</ref>
 
Проучването на генетичния материал на откритите находки на ранни одомашнени коне показва че много малко диви жребци са допринесли за развъждането на одомашнения кон.<ref name=Lau>{{cite journal|author=Lau, A. N., Peng, L., Goto, H., Chemnick, L., Ryder, O. A. & Makova, K. D.|year= 2009|title= Horse Domestication and Conservation Genetics of Przewalski's Horse Inferred from Sex Chromosomal and Autosomal Sequences| journal= Molecular Biology and Evolution |volume=26 |issue=1|pages= 199 – 208|pmid=18931383}}</ref><ref name="Lindgren2004">{{ cite journal | last = Lindgren | first = Gabriella | coauthors = Niclas Backström, June Swinburne, Linda Hellborg, Annika Einarsson, Kaj Sandberg, Gus Cothran, Carles Vilà, Matthew Binns & Hans Ellegren | year =2004 | title = Limited number of patrilines in horse domestication | journal = [[Nature Genetics]] | volume = 36 | pages = 335 – 336 | doi = 10.1038/ng1326 }}</ref> В същото време обаче използваните кобили са били сравнително голям брой.<ref name=Lira>{{cite journal| title=Ancient DNA reveals traces of Iberian Neolithic and Bronze Age lineages in modern Iberian horses|author=Lira, Jaime, et.al. |journal= Molecular Ecology| volume=19 |issue= 1 | pages =64 – 78|year=2010 |url=http://www3.interscience.wiley.com/cgi-bin/fulltext/123191525/PDFSTART| doi=10.1111/j.1365-294X.2009.04430.x}}</ref><ref name="Vila2001">{{ cite journal | last = Vilà | first = C. | coauthors = ''et al.'' | year = 2001 | title = Widespread origins of domestic horse lineages | journal = [[Сайънс (списание)|Сайънс]] | volume = 291 | issue = 5503 | pages = 474 – 477 | doi = 10.1126/science.291.5503.474 | pmid = 11161199 }}</ref><ref name=Cai>Cai, D. W., Tang, Z. W., Han, L., Speller, C. F., Yang, D. Y. Y., Ma, X. L., Cao, J. E., Zhu, H. & Zhou, H. (2009). Ancient DNA provides new insights into the origin of the Chinese domestic horse. Journal of Archaeological Science 36, 835 – 842.</ref> Това твърдение се подкрепя от ниските нива на вариабилност на Y-хромозомата.<ref name=Lau/><ref name="Lindgren2004" /> Друга характеристика на опитомяването е повишаване нивото на промяна цвета на козината.<ref>Epstein, H. 1955 Domestication Features in Animals as Functions of Human Society Agricultural History Society. 29(4): 137 – 146</ref> При конете това ниво рязко се увеличава в периода между 5000 и 3000 г. пр.н.е.<ref name=coatColor>Ludwig, A., Pruvost, M., Reissmann, M., Benecke, N., Brockmann, G.A., Castanos, P., Cieslak, M., Lippold, S., Llorente, L., Malaspinas, A.S., Slatkin, M. and Hofreiter, M. 2009 Coat Color Variation at the Beginning of Horse Domestication. Science. 324(5926): 485 – 485</ref>
 
Интересен факт е, че в Австралия до момента няма открити изкопаеми на кон – причината за това е, че те са докарани там през 18 век.
 
Дивите [[Мустанг]]и в Америка, всъщност са наследници на подивели домашни коне, пренесени там от Испания през 16 век.
 
==== Породи ====
{{основна|Породи коне}}
[[Файл:ShetlandPalomino.jpg|мини|[[Пони]]]]
Съществуват множество [[породи коне]] – [[бегови коне]], подходящи за състезания, коне за пренасяне на товари, теглене на [[файтон]]и и т.н. Особено интересни са представителите на дребната шотландска порода, наречени [[пони]]. Изкуствено е създадена и породата [[Фалабела]] – миниатюрен кон с височина около 70 cm, отглеждан като [[домашен любимец]]. Днес конете по света са около 75 милиона, като само в [[Китай]] те са близо 10 милиона. Съществуват над 350 отделни породи коне в целия свят.
 
===== Български породи =====
[[Файл:Pleven horse 7.jpg|мини|[[Плевенски кон]]е, [[Кабиюк]]]]
[[Файл:East bulgarian Kabiyuk 2.JPG|мини|[[Източнобългарски кон]]e, Кабиюк]]
[[Файл:Horses1.jpg|мини|[[Български планински кон]], [[Бели Искър]]]]
* [[Дунавски кон]]
* [[Плевенски кон]]
* [[Източнобългарски кон]]
* [[Каракачански кон]]
* [[Делиормански кон]]
* [[Български планински кон]]
 
===== Други породи =====
* Английска чистокръвна – това са най-честите състезателни коне.
* Арабска чистокръвна – известна е като най-древната порода. Представителите ѝ се славят с изключителна издръжливост, което я прави и една от най-скъпите породи.
* [[Шагия]] – изкуствено получена порода от Арабската чистокръвна с Английската.
* [[Першерон]] – вид тежковоз с арабска кръв. Поради изящната си походка е известен като „грациозният тежковоз“.
* [[Хафлингер]] – планинска порода от Италия и Австрия
 
===== Цвят на космената покривка =====
Различават се няколко вида цветове характерни за конете:
* '''Черен''' – черният пигмент е общ за всички покриващи и предпазващи (подкосъм) тялото косми. Допускат се бели петна.
* '''Кестеняв''' – покривните косми са смес от черен, тъмночервен или кафяв пигмент, а гривата и опашката са черни.
* '''Светлокестеняв''' – светлокафяви косми, покриващи тялото. Черно пигментирани предпазни косми на [[грива]]та и [[опашка]]та.
* '''Тъмнокестеняв''' – тъмнокафяви покривни косми по тялото, черни покривни косми по крайниците. Черно пигментирани грива и опашка.
* '''Алест''' – предпазните и покривните косми имат еднакъв цвят с различна степен на интензивност. Варира от златисто до тъмночервено.
* '''Сив''' – представлява смесени бели и черни покривни и предпазни косми. През първите месеци от живота на конете се срещат и златисточервени косми. При тези случаи цветът се прецизира след две и повече години, тъй като е трудно предсказуем. С напредване на възрастта тъмните косми изсветляват.
* '''Чилест''' – равномерно разпределени бели, червени или кафяви покривни и предпазни косми.
* '''Изабела''' – цветът на покривните косми е кремав, жълт или пясъчен. Гривата и опашката са черни.
* '''Паломино''' – цветът на покривните косми е кремав, жълт или пясъчен. Гривата и опашката са бели.
* '''Кремав''' – цветът на покривните косми е кремав, а кожата е непигментирана. [[Ирис (анатомия)|Ирисът]] също не е пигментиран и често придава розов или син цвят на окото.
* '''Шарен''' – по тялото на коне с кестеняв или алест цвят са разположени неравни бели петна. Краката могат да бъдат частично или напълно бели.
* '''Апалуза''' – цветът на покривните косми е сив с мозаично разположени черни или кафяви петна.
* Чисто '''бял''' цвят е изключение – липсва какъвто и да е пигмент. Често „бели“ погрешно се наричат конете със сив цвят.
 
=== Спорт ===
{{основна|Конен спорт}}
[[Файл:Beijing2008 HOKETSU Hiroshi.JPG|мини|Кон и ездач по време на [[Летни олимпийски игри 2008]], [[Пекин]]]]
[[Конен спорт|Конните спортове]] осигуряват забавления за тълпите и усъвършенстват ездата, която е била необходима по време на [[война]]. Всички видове [[конни надбягвания]] са еволюирали от импровизирани [[състезания]] между ездачи. Многобройните състезания, изискващи взискателни и специализирани умения от коня и ездача, са довели до системно развитие на специализирани породи и оборудване за всеки вид конен спорт. Популярността на конния спорт през вековете е довела до запазването на уменията, които в противен случай биха изчезнали, след като конете повече не се използват в битки.<ref>{{cite book |author= Olsen, Sandra L.|chapter=Horse Hunters of the Ice Age|title= Horses Through Time|edition= First|publisher= Roberts Rinehart Publishers|location= Boulder, CO |year= 1996 |isbn=1-57098-060-8 |oclc= 36179575| page=105}}</ref>
 
Конете се обучават да бъдат яздени или да участват в различни спортни състезания, като прескачане на препятствия, обяздване, тридневна всестранна езда, [[родео (спорт)|родео]], лов на [[лисици]] и много други.<ref>{{cite book |author=Edwards, Elwyn Hartley |title=The Encyclopedia of the Horse |publisher=Dorling Kindersley |location= London, UK|year=1994 |isbn=1-56458-614-6 |oclc=29670649| pages=346 – 356}}</ref>
 
=== Работа ===
[[Файл:Einscharpflug - Farmer plowing in Fahrenwalde, Mecklenburg-Vorpommern, Germany.jpg|мини|Фермер използва помощта на конете за [[оран]]е, [[Мекленбург-Предна Померания|Мекленбург]], [[Германия]]]]
Съществуват няколко работни места, където конете се справят много добре и все още не съществува разработена технология, която да ги замени напълно. В много страни конете се използват от [[полиция]]та за патрулиране и контрол над тълпата.<ref>{{cite web |url=http://www.nps.gov/uspp/fhorsepage.htm |title= Horse Mounted Unit|accessdate=7 април 2008|work= United States Park Police|publisher= National Park Service}}</ref> Много животновъдни [[ферма (стопанство)|ферми]] все още се нуждаят от ездачи на коне, които да подбират едрия рогат добитък, който се е разпръснал на огромна площ.<ref>{{cite book |author=Edwards, Elwyn Hartley |title=The Encyclopedia of the Horse |publisher=Dorling Kindersley |location= London, UK|year=1994 |isbn=1-56458-614-6 |pages=226 – 227 |oclc=29670649}}</ref> Организации за търсене и спасяване в някои страни зависят от добре оборудвани с коне екипи, за да намират изгубени хора, особено туристи и деца, както и за оказване на помощ при бедствия.<ref>{{cite web |url= http://www.sbcsheriff.org/msru_job.html|title= Volunteer Mounted Search and Rescue Unit|accessdate=8 юли 2008|work= Employment|publisher= San Benito County Sheriff's Office}}</ref>
 
Конете могат да бъдат единствената форма на транспорт в някои зони на дивата природа. Конете са по-тихи от моторни превозни средства и могат да бъдат използвани в области с неравен терен, където превозните средства са по-малко ефективни.<ref>{{cite web |url=http://www.fs.fed.us/r9/publications/success_story_updates/2003-05.pdf |format=PDF|title=Success Stories |accessdate=20 април 2008 |author=US Forest Service |year=2003 |month=Май |chapter=Mules Key in Accomplishing Trail Work |publisher=US Department of Agriculture |page=4 }}</ref> Въпреки че машините са заменили конете в много части на света, в по-слабо развитите райони около 100 милиона коне, магарета и мулета, все още се използват в селското стопанство и транспорта. Само в [[Африка]] все още работят около 27 милиона животни.<ref>{{cite journal|url=http://www.thehorse.com/ViewArticle.aspx?ID=7001|title=At Work in Morocco|format=Registration required|author=Brown, Kimberly S.|journal=The Horse|date=1 юни 2006|accessdate=21 октомври 2009}}</ref>
 
=== Религии, традиции и фолклор ===
[[Файл:WLA ima Saddled Horse.jpg|мини|[[Керамика|Керамична]] [[статуя]] на оседлан кон от времето на [[династия]]та [[Тан]] (618 – 907 г.)]]
* Конят е символ на [[небе]]то.
* Конят е символ на свобода и неукротима воля.
* Символ е на безстрашие, военна доблест и слава.
* Символ е на скорост и издръжливост, а така също радостта от живота, оптимизъм и добра слава.
* [[Славяни]] – конят е соларен символ, изобразяван често върху шевични украси. С негова помощ [[бог]] [[Свентовит]] успява да проникне в царството на мрака и да се пребори със силите на злото и [[смърт]]та.
* [[България]] – символ на небесното начало и [[слънце]]то. Посредник между горния и долния [[свят]].
* Тюркски племена – конят е символ на смъртта.
* Конят е символ на мъжественост, страстност, импулсивност.
* Белият кон бил символ на чистотата.
* [[Англия]] – белият кон се свързва с убийство. Има предположение, че саксонското знаме било украсено с бял кон и след кървавата война, в която саксонците завладели тези земи, знамето с белия кон вече се веело навсякъде. Когато местните хора видели саксонски бял кон, те плюели през лявото си рамо, за да прогонят нечистите сили, привлечени от саксонското присъствие. Много хора продължават да плюят през лявото си рамо щом видят бял кон.
 
=== Най-старият кон ===
За един от най-старите коне се смята [[Старият Били]]. Роден през 1760 г. в Англия, той доживял до 62-годишна възраст. Ако възрастта му се превърне в човешка (1-вата на кон е равна 12 човешки години, 2-рата на кон е равна на още 7 човешки, а следващите се равняват на 2,6 човешки всяка), то той бил на възраст цели 172 години.
 
=== Клониране ===
Най-старата течна кръв, на 42 хил. години, е открита в замръзнало конче в Сибир<ref>[https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-starata-techna-krav-na-42-hil-godini-e-otkrita-v-zamraznalo-kon_126820.html Кон Лена на 42 хил. години]</ref>. Жребец от изчезнал вид, наречен кон Лена, се е съхранил от периода Плейстоцен. Откритието може да послужи за успешното клониране на мамут.
 
== Вижте също ==
{{колони|2|
* [[Породи коне]]
* [[Бегови коне]]
* [[Жребец]]
* [[Кобила]]
* [[Конен спорт]]
* [[Конни надбягвания]]
* [[Хиподрум]]
* [[Поло]]
* [[Коник]]
* [[Кон на Пржевалски]]
* [[Тарпан]]
}}
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{уикиречник|кон}}
* [http://blog.vladec.net/lyubopitni-fakti-za-konete/ Любопитни факти за конете]
* [http://horsesbg.com/ Национална асоциация по коневъдство]
 
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Кон| ]]
При съчетание на женско [[магаре]] (магарица) с мъжки кон (жребец) се ражда „[[муле]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кон“.