Пол Адам: Разлика между версии
Нова страница: „{{Писател | име = Пол Адам | име-оригинал = Paul Adam | снимка = Portrait of Paul Adam.jpg | оп...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 16:50, 29 октомври 2020
Пол Адам (на френски: Paul Adam) e франски романист, драматург и критик, чийто ранни творби са определяни като част от натурализма и символизма. По-късно авторът печели популярност със своите исторически и социални романи.[1]
| Пол Адам Paul Adam | |
 Портрет на автора от 1904 г., направен от фотографа Надар. | |
| Роден | 7 декември 1862 г. |
|---|---|
| Починал | 2 януари 1920 г. (на 57 г.) Париж, Франция |
| Професия | романист, критик |
| Националност | французин |
| Активен период | (1885-1920) |
| Жанр | еротика, исторически роман |
| Направление | Натурализъм Символизъм |
| Дебютни творби | „Мека плът“ (1885) |
| Пол Адам в Общомедия | |
Биогарфия
Адам дебютира с натуралистичния роман „Мека плът“ (Chair molle, 1885), с който предизвиква скандал. Срещу авторът е повдигнат съдебен процес. Вторият роман на писателя „Мен“ (Soi, 1886) е определян за част от символизма.[2] Същата година, заедно с Жан Море, издават Le Thé chez Miranda, също пример за ранния символизъм. Адам създава два литературни ревюта Led Carcan с Жан Ахалберт и Le Symboliste с Море и Густав Кан, което има кратка история - и двете заглавия излизат 1886 г.[1] Следващите художествени творби на Адам включват: „Червените тоги“ (Les robes rouges, 1896) за провинциалните магистрати; „Силата на злото“ (La Force du mal, 1896) - книга за лекарите; „Тайната на тълпите“ (Le Mystère des foules, 1895), в която се засяга социални проблеми.[2] От 1899 до 1903 Адам пише цикъла „Времето и животът“ (Le Temps et la Vie), който има за цел да опише животът на французите в периода 1800-30,[1] но е и история за семейството на писателя.[2] Писателят пътува много по света и написва две книгиза за своите посещения в Америка Vues d’Amérique (1906) и Le Trust (1910). Jeunesse et amours de Manuel Héricourt от 1913 г. е автобиография на Адам написана като роман.[1] Френският писател се счита за обновител на историческия роман, заради своите задълбочени психологически анализи на фона на политически и военни събития.[2]
Творби
- „Мека плът“ (Chair molle) (1885)
- „Мен “ (Soi) (1886)
- Les Demoiselles Goubert (с Жан Море, 1886)
- Le Thé chez Miranda (с Жан Море, 1886)
- La glèbe (1887)
- Les Volontés merveilleuses: Être (1888)
- Les Volontés merveilleuses: L'essence de soleil (1890)
- Les Volontés merveilleuses: en décor (1890)
- L'Époque: Le Vice filial (1891)
- L'Époque: Robes rouges (1891)
- L'Époque: Les Cœurs utiles (1892)
- L'Automne (1893, цензорирана пиеса)
- Le Conte futur (1893)
- Critique des mœurs (1893)
- Les Images sentimentales (1893)
- Princesses byzantines (1893)
- La Parade amoureuse (1894)
- „Тайната на тълпите“ (Le Mystère des foules) (1895)
- Les Cœurs nouveaux (1896)
- „Силата на злото“ (La Force du mal) (1896)
- L'Année de Clarisse (1897, с илюстрации от Гастон Дарбу)
- La bataille d'Uhde (1897)
- Le Vice filial (1898, с илюстрации от Жан Дедин)
- Времето и животът (Le Temps et la Vie):
- La Force (1899)
- L'Enfant d'Austerlitz (1901)
- La Ruse, 1827-1828 (1903)
- Au soleil de juillet, 1829-1830 (1903)
- Basile et Sophia (1901)
- Lettres de Malaisie (1898)
- Le Troupeau de Clarisse (1904)
- Le Serpent noir (1905)
- Vues d'Amérique (1906)
- Clarisse et l'homme heureux (1907)
- La Morale des Sports (1907)
- La cité prochaine (1908)
- Les Impérialismes et la morale des peuples (1908)
- Le Malaise du monde latin (1910)
- Le Trust (1910)
- Contre l’Aigle (1910)
- Stéphanie (1913)
- Le Lion d'Arras (1919)
- Notre Carthage (1922)
- Dieu (1924, публикувано посмъртно в издателство La Phalange)
Източници
- ↑ а б в г The Editors of Encyclopaedia Britannica. Novelists A-K // Encyclopaedia Britannica.
- ↑ а б в г Самоковлиева 1998, с. 9.
Библиография
- Самоковлиева, София. А // „Речник на френскоезичната литература“. София, Проф. Марин Дринов, 1998. ISBN 954-430-246-8. с. 9. (на български)