Димитър Миладинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Pausinias336 (б.), към версия на Vodenbot
Етикети: Отмяна Отменени
Премахната редакция 10536540 на Vodnokon4e (б.)
Етикети: Връщане Отменени
Ред 20:
}}
 
'''Димитър Христов Миладинов''' е [[Българи|български]]македонски възрожденски просветител, книжовник, [[фолклорист]] и борец за национална независимост. Той е брат на [[Константин Миладинов]] и [[Наум Миладинов]].
 
== Биография ==
Ред 27:
В периода 1830 – 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в [[Янина]] (1833 – 1836 г.). В годините между 1836 – 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 – 1840 г.), [[Кукуш]] (1840 – 1842 г.) и отново в Охрид (1842 – 1845) и Струга (1846). По-късно е учител в село [[Магарево]], Битолско (1849 – 1852) и в гръцко училище в [[Битоля]] (1852 – 1854).
 
По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) обикаля [[Босна и Херцеговина]]. През 1856 г. като учител в [[Прилеп (град)|Прилеп]] успява да въведе изучаването на българскимакедонски език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 – 1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860 – 1861 г.), продължава борбата за равноправие на българитемакедонците и тяхната култура. Обнародва дописки в „[[Цариградски вестник]]“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българскиямакедонския храм „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“ в [[Цариград]]. Обявен за „царски душманин“ и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 169 – 170.</ref>
[[Файл:Bratia_miladinovi_dom_struga.jpg‎|мини|ляво|250px|Къща-музей на братята в град Струга.]]
По клевета на гръцкия владика [[Мелетий Преспански и Охридски]] е арестуван в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.412.</ref>, вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин от фанариоти.
 
Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични българскимакедонски народни песни от Македония под заглавието [[Български народни песни (сборник)|„Български народни песни“]] (юни 1861 г., [[Загреб]], заедно с брат си Константин Миладинов).
 
Димитър и Димитра Миладинови имат 6 деца: Елисавета (женена за [[Кузман Шапкарев]]), Пантелей (Пантелеймон, Панде, Страшимир), [[Царевна Миладинова|Царевна (Василикия)]], Фросина, Анастасия (Милица) и Златица. Димитър Миладинов е дядо на професор [[Владислав Алексиев]].