Разлика между версии на „Военно положение в Полша“

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
}}
 
През'''[[Военно тозиположение]] периодв [[Полша]]''' се отнася до периода между [[13 декември]] [[1981]] г. и [[22 юли]] [[1983]] г., когато авторитарното комунистическо правителство на [[ПНР|Полската народна република]], ръководено от генерал [[Войчех Ярузелски]], драстично ограничава нормалния животежедневието чрез въвеждане на [[военно положение]], и военна хунта в опит да смажепотуши политическата си опозиция и по-специално движението ''[[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]]''. Хиляди опозиционериопозиционни активисти са интерниранихвърлени в затвора без съдобвинение, иа присъда91 иса околоубити<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/6175517.stm 100Poland душиmarks саcommunist убитиcrackdown], BBC News</ref>. Въпреки че военното положение е отменено през 1983 г., много от задържанитеполитически затворници не са освободени до общата [[амнистия]] през 1986 г.
'''[[Военно положение]] в [[Полша]]''' е в сила от [[13 декември]] [[1981]] г. до [[22 юли]] [[1983]] г.
 
От 70-те години на миналия век комунистическа Полша е в дълбока [[Рецесия|икономическа рецесия]]. Първият секретар [[Едвард Герек]] отпуска големи непрекъснати заеми от западни кредитори, за да постигне по-добра икономическа продукция, която вместо това довежда до вътрешна криза. Основни стоки биват силно разпределени, което служи като стимул за създаването на първи антикомунистически [[Професионален съюз|профсъюз]] през 1980 г. в [[Източен блок|Източния блок]], известен като ''[[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]]''. Герек, който позволява на профсъюза да се появи съгласно [[Гдански споразумения|Гданското споразумение]], е освободен от неговия пост по-малко от месец по-късно под натиск от СССР и ограничен до домашен арест. Вече донякъде либералната политика на Полша по отношение на опозицията е тревожна за твърдолинейните в съседния [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветски съюз]]. Последните се страхуват, че поляците могат да свалят комунизма и да се съюзят със [[Западен блок|Западния блок]]. СССР е особено неспокоен, тъй като напускането на най-многолюдната нация от Източния блок от [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Комекон]] ще предизвика допълнителни финансови и икономически проблеми, които биха сложили край на комунистическото управление в Централна Европа. След поредица от стачки и демонстрации от служители на главните индустриални региони, Полша директно се насочва към фалит.
През този период авторитарното правителство на [[ПНР|Полската народна република]], ръководено от генерал [[Войчех Ярузелски]], драстично ограничава нормалния живот чрез въвеждане на [[военно положение]], в опит да смаже политическата си опозиция. Хиляди опозиционери са интернирани без съд и присъда и около 100 души са убити. Въпреки че военното положение е отменено през 1983 г., много от задържаните затворници не са освободени до общата [[амнистия]] през 1986 г.
 
Официален повод за въвеждането на военно положение в [[Полша]] е влошаването на стопанското състояние на страната, в т.ч. липсата на стоки в магазините, опасността от енергийна криза и т.н.
 
Най-важният аргумент за въвеждането му, изтъкнат по-късно от Войчех Ярузелски, е предотвратяването на навлизането на войски на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] в Полша за действия срещу политическите опоненти на комунистическия режим, подобно на [[Пражка пролет|Пражката пролет]] през [[1968]] г.
 
== Хронология ==
 
* [[22 юли]] 1983 г. Военното положение в Полша е премахнато и дейността на WRON е преустановена.
 
== Източници ==
<references />
{{commonscat|Martial law in Poland}}