Разлика между версии на „Мала Перешчепина“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
 
== Съкровище от Мала Перешчепина ==
През 1912 г. край селото случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета, много от тях [[злато|златни]] (общо около 25 kg) и [[сребро|сребърни]] (общо около 50 kg). Те са открити на дълбочина от 20 до 100 cm в естествена пясъчна дюна на левия бряг на река [[Ворскла]], ляв приток на Днепър. Перешчепинското съкровище е пренесено в [[Ермитаж]]а в [[Санкт Петербург]], където се съхранява и днес. Съвременните археолози го обединяват с още няколко подобни находки в т.нар. [[Перешчепинска група]] паметници.<ref name="рашев">{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = 120- – 127, 299- – 302}}</ref>
 
Описание на част от предметите от съкровището е публикувано от руски учени непосредствено след неговото откриване. Изследването на съкровището се активизира отново след 1984 г., когато [[Йоахим Вернер]] разчита между знаците върху два златни пръстена името на [[Кубрат]], като по този начин свързва цялата находка с владетеля на [[Велика България]].<ref>{{cite book | last = Werner | first = J. | year = 1984 | title = Der Grabfund von Malaja Pereščepina und Kuvrat, Kagan der Bulgaren | location = München | isbn = }}</ref>
 
Според хрониките на [[Теофан Изповедник]] и [[Никифор Константинополски]] Кубрат умира „през годините на Константин, който управлявал на Запад“. Предполага се, че става дума за император [[Констанс II]], който прекарва последните години от управлението си в [[Италия]]. Някои изследователи приемат, че Кубрат е умрял именно по това време (664- – 668), но според Вернер сведението се отнася за целия период на управление на Констанс. Той свързва Перешчепинското съкровище със смъртта на владетеля, която датира около 650 г. на базата на откритите в съкровището монети. Други изследователи, като О.В. Комар,<ref>{{cite journal | last = Комар | first = О. В. | year = 2000 | title = Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы) | journal = Восточноевропейский журнал | volume = 3 | issue = 4 | pages = 1- – 40 | url = http://archaeology.kiev.ua/journal/030500/komar.htm | accessdate = }}</ref> отчитат известно закъснение в разпространението на монетите и отнасят находката към по-късен период, като я свързват с [[хазари]]те.<ref name="рашев"/>
 
Предназначението на паметника не е изяснено и хипотезата, че това е гробът на Кубрат е спорна. По първоначални данни при съкровището не са открити човешки или животински кости, едва през 1963 година единият от хората, открили находката, заявява, че там е имало такива.<ref name="рашев"/>
* Златна [[торква]]
* Две [[гривна|гривни]] с винтови закопчалки
* Наниз от 69 византийски [[солид]]а (най-късните са 20-каратови, сечени през 642- – 647 г.)
* Две груби златни гривни с [[изумруд]]и, два златни пръстена и златна двусъставна гривна
* Златна [[тока]] с тегло 454 g, предполагаема част от параден колан, отличителен белег за патрицианска титла
== Източници ==
<references/>
 
== Документалният филми ==
* „[http://www.youtube.com/watch?v=xcFcVXNgvn0&feature=player_embedded Заповіт Кубрата]“ „[http://www.youtube.com/watch?v=xcFcVXNgvn0&feature=player_embedded Завет Кубрата]“, документалният филм, [[Украйна]].
 
== Външни препратки ==
* [http://www.webcitation.org/query?id=1256579669946023&url=www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/mak/mak_51_1-4.html Българското злато на хан Кубрат в степите на Украйна] – статия на Георги Арнаудов (в-к „Македония“, брой 51- – 52, 21 декември 1994 г.)
 
[[Категория:Села в Полтавска област]]