Ден на народните будители: Разлика между версии

'''Денят на народните будители''' е [[български празници|общобългарски празник]], ознаменуващ делото на българските [[просвета|просветители]], книжовници, революционери и светиреволюционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. ОтбелязваПразникът се отбелязва ежегодно с факелни шествия на [[1 ноември]] и е [[Официални празници в България|официален празник]] в [[Република България]].

Духовното просвещение на българския народ дава тласък на [[Освобождение на България|националноосвободително]] движение по българските земи. В [[Освобождение на България|освободена]], току-що ототхвърлила [[Българските земи под османско владичество|османскоосманското владичество]] [[България]] както интелигенцията, така и масовият човек съзнаватсъзнава подвига на [[Възраждане|възрожденските]] писателипросветители и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавеннационално суверенитетосвобождение. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност къмна народните будители не само като кръщаватназовават улици, [[читалище|читалища]] и училища на тяхно име.

ВсепризнатОкръжен патронс навсенародна българскотопочит будителствои е свети [[Йоан Рилски]]признание, почитансмятан катоза небесен покровител на българския народ и държава, който[[Йоан Рилски|свети Иван Рилски]] е останал в народната памет екато образец за себеотдаваневсеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и Отечествотоотечеството. и към когото народнатаНародната обич и уважение оставакъм този светец остават живаживи през вековете на османскоосманското владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

През 1922 г. [[Стоян Омарчевски]], — [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (40)|правителството на Александър Стамболийски,]] по инициативата на група интелектуалци ([[Станимир Станимиров]], [[Александър Радославов]], [[Димитър Лазов]], проф. [[Беньо Цонев]], [[Иван Вазов]], проф. [[Любомир Милетич]], д-р [[Михаил Арнаудов]], д-р Фил. Манолов, [[Христо Цанков-Дерижан|Христо Цанков –— Дерижан]], проф. [[Иван Георгов]], [[Стилиян Чилингиров]], [[Адриана Будевска]], и [[Елена Снежина]]) внася предложение в [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] за определянето на 1 ноември закато Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар –— чак до 1968 г. Съответно [[19 октомври]] –— денят, в който се чества Св. преподобни [[Йоан Рилски|Йоансв. Иван Рилски Чудотворец]]), става първи1 ноември по новия календар).) На [[28 юли]] [[1922]] г. Министерството на народното просвещение излиза с [[wikisource:bg:Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София.|окръжно номер№ 17 74317743]], според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година [[19 Обикновено Народно събрание|XIX Народно събрание]] приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. ЦарНа [[3 февруари]] [[1923]] г. [[Борис III|цар Борис III]] подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на [[3 февруари]] [[1923]] г. Три години след подписване на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията наза Деня на народните будители:

През [[1945]] г. честването на празника е отменено от [[комунизъм|комунистическия режим.]]. Забраната е част от системно налаганата в обществото [[пропаганда|пропаганда и цензура,]], характерни за целия период на тоталитарно управление на България.<ref>{{Цитат уеб

}}</ref> С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята вна България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.<ref>[http://www.libruse.bg/event.php?id=644 Ден на народните будители], libruse.bg.</ref> В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре, и дефилират пред обществото на селището, облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от [[36 Народно събрание|XXXVI Народно събрание]], на [[28 октомври]] [[1992]] г., се възобновява традицията на [[празник]]апразника. Първи ноември [[Официални празници в България|официално]] е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор [[Петър Константинов]], — председател на Общонародното сдружение „[[Мати Болгария]]“. От [[2002]] г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

По повод обявяванеобявяването на празника за общонационален, министър [[Стоян Омарчевски]] казва: ''„...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възражданетоВъзраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, — деня на св. Йоан Рилски, за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водехаводиха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“''<ref>М. Тодоракова. „Денят на народните будители“. ''Известия на Държавните архиви'', 79, 2000/2001.</ref>

* [[Георги Господинов]], [https://news.bg/bulgaria/nevidimite-diplomi-akademichno-slovo-za-denya-na-narodnite-buditeli-pred-vipusknitsite-na-nbu.html „Невидимите дипломи“ –— Академично слово за Деня на народните будители пред випускниците на НБУ], News.bg, 1 ноември 2004

* [http://www.youtube.com/watch?v=VY1ul96mnAE Факелни шествия честване на Деня на народните будители, организирано от ОУ „Св. Иван Рилски“ –— Хасково], YouTube, качено на 1.11.2008