Никола Балканджиев е роден е на 26 октомври 1901 г. в казанлъшкото село [[Манолово]]. От 1918 е член на БКП, а от 1921 г. и на БКМС. През 1921 г. се преселва в [[Пловдив]] и става тютюноработниктухлар и началник на десятка. От 1923 до 1925 г. е член на 6-ти районен комитет на БКП в града. Във Военния отдел на БКП. Арестуван е през април 1925 г. и лежи в затвора до март 1926 г., когато е освободен чрез амнистия. Между 1926 и 1927 г. е в група на БКП за набавяне на документи. Участва в основаването на [[РМС]] през 1928 г. и БКМС в Пловдив. В периода 1928 – 1930 г. е секретар на ОК на БКП в Пловдив, секретар на Тютюноработническия съюз, член на ЦК на НРСП. През 1929 г. оглавява стачка на пловдивските тютюноработници. През 1930 г. става член на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. От 1932 г. е общински съветник.Члени член на [[БКП]]ЦК на РП. През 1936 г. е осъден на 10 години затвор по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. БилОсвободен е секретарпрез на1941 Окръжнияг. комитет на БКПСтава всекретар Пловдив,на както и секретарРК на Тютюноработническия съюзБКП и членсе назанимава ЦКсъс на Независимитесиндикална профсъюзиработа. От 1932август до октомври 1942 г. е членинтерниран нав ЦК на РПДевин.
ПоПрез времедекември на1942 втората световна войнаг. е въдворен в [[Еникьой (лагер)|лагера Еникьой]]. ПрезИзлиза през ноември 1943 г. От ноември 1943 до април 1944 г. е освободенсекретар предсрочнона исиндикалния излизасъвет в нелегалностПловдив. Партизанин и политически комисар на [[Първа средногорска бригада „Христо Ботев“]] от мартаприл 1944 г.<ref>[http://politburo.archives.bg/en/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1950-1959/3443---127--25--1951- Протокол № 127 от 25 май 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 70]</ref> След 9 септември 1944 г. е член на Областния комитет на БКП и председател на ОСПС. Остава на този пост до 1947 г. В периода 1947 – 1949 г. е член на Бюрото на ГК на БКП в Пловдив, а от 1948 г. е член на ЦК на БКП.
Между 19 ноември 1949 г. и 3 февруари 1959 г. е кмет на град Пловдив.<ref>Райчевски Г., Петков П., Пловдивските кметове, Пв., 2005, изд. Агенция „Седем Д ООД“, с. 102</ref>. Като кмет участва в потушаването на [[Пловдивска стачка и работнически бунт 1953 г.|стачката на тютюноработниците през 1953]] г., за което е награден с орден „За гражданска доблест“.<ref>[http://www.168chasa.bg/article/2307824 Бутовски, И. и Марков, Х. Удавят в кръв тютюневата стачка през 1953 г., 168 часа]</ref> Бил е председател на Градския комитет на ОФ в Пловдив и на Окръжни комитет на борците против фашизма и капитализма. Умира на 17 януари 1973 г.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 355</ref>
