Аарон (Библия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
== Библейско предание ==
Според общата хронология Аарон е роден 1574 г. пр. Хр.{{hrf|Бажанов|1993|8}} по време на пребиваването на евреите в Египет. Син на Амрам и Йохаведа от коляното на Левий.{{БиблияЦитат|Изх.|6|20}}{{БиблияЦитат|Чис.|26|59}} Средно дете в семейството – по-малък от сестра си Мариам Пророчицата и с три години по-голям от брат си [[Моисей]].{{БиблияЦитат|Изх.|7|7}} Библейските сведения за Аарон са оскъдни до призоваването му от Бог.<ref name="prvbg" /> Споменава се, че Аарон е бил женен за Елисавета, дъщеря на Аминадав и сестра на Наасон, от племето Юда.{{БиблияЦитат|Чис.|1|7}} От нея има четирима сина – Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.{{БиблияЦитат|Изх.|6|23}} Като един от еврейските племенни вождове, той вероятно заема положението на „надзорник“ над „Синовете Израилеви“.
Мойсей пребивава в Мадиам (на Арабския полуостров) около 60 години, които Аарон от своя страна прекарва в Египет. В Мадиам Мойсей създава семейство с жена си Сапфора, дъщеря на свещеника Йотор. Бог се разкрива пред Мойсей с името [[Йехова]] (вечно Съществуващият){{БиблияЦитат|Изх.|3|14}} - божество почитано от праотците [[Авраам]], [[Исаак]] и [[Иаков (Библия)|Иаков]].{{БиблияЦитат|Изх.|4|27}} Последният от изредените ги делят 500 години, в които потомците на Израил преживяват в [[Древен Египет|Египет]](този период грубо отговаря на XIX-XV век пр.н.е.). На Мойсей бива наредено да се върне в Египет, за да осигури завръщането на евреите в Ханаан, а Аарон да говори вместо него пред народа и фараона,{{БиблияЦитат|Изх.|4|14}} Обяснява на това е, че Мойсей имал говорни дефекти - заекване).{{hrf|Бажанов|1993|7}}
Като един от еврейските племенни вождове, той вероятно заема положението на „надзорник“ над „Синовете Израилеви“. Като такъв, заедно с брат си [[Мойсей]] застава с определени искания пред последния от египетските [[фараон]]и от периода на „робството в Египет“ (вероятно Менептах). Мисията на Аарон и Мойсей има подчертано религиозна окраска, но предхождащите я събития дават да се разбере, че тя има и определено политическо значение, а последствията ѝ се изразяват в така наречения [[Изход]]. Тези събития са свързани с пребиваването на Моисей в Мадиам (на Арабския полуостров) и приемането от него на култа към [[Йехова]], който той възобновява сред силно египтизираните, а твърде вероятно повлияни и от други вероизповедания евреи (почитаните от тях по-късно Ваал и Астарта вече са си пробили по това време път в Египет).▼
▲
В битката с амаликитите, Аарон заедно с Ор (вероятно друго име на
▲В битката с амаликитите, Аарон заедно с Ор (вероятно друго име на [[Йотор]]) поддържа ръцете на Мойсей.{{БиблияЦитат|Изх.|17|12}} Така той му помага да направлява хода на битката (колкото по-високо ги държи, толкова по-големи успехи имат евреите). Също така той активно участва изобщо във всички чудотворства, приписвани на Мойсей. Най-известни са онези, за които преданието разказва, че били извършени в Египет в отговор на нежеланието на фараона да се отнесе съчувствено към исканията на еврейските първенци. Исканията им се изразявали в претенцията им да отделят временно от работа и местообитание мъжете и жените от [[Дванайсетте израилски племена]], заедно с децата, вещите и добитъка им, под предлог, че трябва да извършат тридневно поклонение в светилището на Йехова в Хорив.
По това време евреите обитават предимно района на [[делтата на Нил]] и по-конкретно – този на новоизградената столица Раамсес, както и на града-склад Питом. Според Библията, те активно участвали в построяването им, а във времето на Изхода се занимавали най-вече с изработката на строителни материали, с оглед на някакви предстоящи или текущи строежи. Разстоянието до светилището на Йехова в Хорив било значително, а в близост до него се намирали земите на враждебни към Египет племена и държави, както и прародината на евреите Ханаан. Освен това самият еврейски народ бил многоброен (по-късно с Мойсей тръгват – гласи преданието – може би повече от 600 000 души), а имуществата му имали твърде висока стойност. Поради тези причини фароанът първоначално отказвал да освободи, дори и временно, евреите от задълженията им. Той дори ги утежнил, с което силно накърнил престижа на Мойсей и Аарон пред еврейските първенци. Фараонът се опасявал, че така организираният за поход към Хорив народ няма да се върне обратно. Той би се превърнал в твърде опасна сама по себе си сила, която дори и да останела в границите на Египет, вече щяла има силни индикации, че може да се разпорежда сама със съдбата си. Също така очевидно е смятал, че подобно начинание ще причини големи икономически сътресения и че ще затрудни военната и религиозната политика на Египет. Евреите били нужни като работници и войници, а култът към [[бог Атон]], за който този към Йехова явно силно напомнял, бил отменен сравнително наскоро. При това евреите не били единственият народ, който внезапно можел да бъде „споходен“ от бога на своите прадеди.
| |||