Разлика между версии на „Владимир Георгиев (езиковед)“

Акад. '''Владимир Иванов Георгиев''' е български учен, [[езиковед]] и съставител на [[речник|речници]] и [[енциклопедия|енциклопедии]].

Главен редактор е на сп.списанията „[[Български език (списание)|Български език]]“ и на сп. „[[Балканско езикознание]]“, както и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния [[български правопис]]. Участва в съставянето на 3 тома от „[[Български етимологичен речник]]“ през 1971 – 1986 г.

Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. [[Габаре]]. Завършва [[класическа филология]] в [[Софийския университет]] (1930). През 1933 – 341934 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във [[Виенски университет|Виенския университет]], където защитава докторат. През 1939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946 – 1947 година е на специализация в Париж.

През 1947 – 1948 година е декан на [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]] на Софийския университет, през 1948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951 – 1956 година –е ректор.

Между 1948 и 1974 година е ръководител на Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.