Аутизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Отменени Визуален редактор |
м Премахнати редакции на 212.50.81.19 (б.), към версия на Atcovi Етикет: Отмяна |
||
Ред 37:
== Диагностика ==
Според диагностичните класификации на психичните разстройства, симптоматиката на аутизма трябва да се прояви преди тригодишна възраст, но ранното диагностициране е трудно, защото симптомите през първите две години са неспецифични.
Както при по-голяма част от диагностиката на психичните разстройства е нужна многоизмерна и мултимодална диагностика. Като стандартен инструмент за диагостициране на аутизъм се използва полустандартизираното интервю ''Autism Diagnostic Interview-Revised'' (ADI-R; Lord, Rutter & LeCouteur, 1994) и скалата за наблюдение ''Autism Diagnostic Observation Schedule'' (ADOS: Lord et al., 2000). Тези инструменти се придържат строго към диагностичните критерии на МКБ-10 и DSM-IV.
Събират се и допълнителни данни чрез запитвания на родители и възпитатели, неврологични изследвания (поради високата [[коморбидност]] с епилепсия и други особености на неврологичните функции), както и тестове за интелигентност, за развитие на моторните функции, на речта и комуникацията, на функциите на възприятията. Многоизмерната диагностика се налага от една страна с цел идентифициране на ресурси и дефицити и оттам по-успешна интервенция, от друга страна с цел прецизна диференциална диагностика (вж. по-долу).
Основен инструмент за диагностициране на аутизъм представлява геномното секвениране с оглед търсене на мутации в екзонните участъци на гени асоциирани с аутизъм. Понастоящем в литературата са описани над 101 гена отговорни или свързани с изоставане или проблеми на умственото развитие в т.нар. Online Mendelian Inheritance in Man (OMIM) информационна база. Новите технологии позволяват оглеждане за мутации в тези гени едновременно, нещо напълно невъзможно преди по-малко от 5 години.
== Епидемиология и коморбидност ==
Честотата на аутизма се изчислява на 20 – 60 случая на 10.000 деца (Petermann, Niebank & Scheithauer, 2004). Момчетата са 3 – 4 пъти по-често засегнати от момичетата.
Данните за честотата на аутизма в Съединените щати сочат растеж на броя диагностицирани случаи (Fonnbonne, 2003b; Wing & Potter, 2002). Този скок се обяснява по-скоро с увеличаване на чувствителността към аутизма сред населението и по-добрите диагностични критерии – факт е, че броят на диагностицирани други разстройства като шизофрения и хиперактивност пада за сметка на аутизма (Shattuck, 2006).
От 75% до 50% от диагностицираните с аутизъм деца проявяват [[умствена изостаналост]], а 30% развиват епилепсия (Volkmar, 1998), което потвърждава съмненията, че причината за аутизма е органична, респективно генетична. Отделни проучвания установяват аномалии в [[мозъчна кора|мозъчната кора]] и [[малък мозък|малкия мозък]], както и повишени нива на [[серотонин]] в кръвта, но при тези резултати се касае за изследвания на малък брой лица, при които не е ясно дали дисфункциите са причина, следствие или съпътстваща характеристика на аутизма (Poustka, 1998).
== Диференциална диагностика ==
| |||