Иванчевски правопис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Нов ключ за Категория:Потребители за Дриновски правопис: „*“, ползвайки HotCat |
|||
Ред 4:
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, е поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира с/ъс:
* Буква ь се пише в/ъв: - съществителни имена от женски род, които завършват на писмена съгласна: кость и др. - всички съществителни имена от мъжки род, които получават мека членна форма: день, зеть, конь, краль, лакъть, нокъть, огънь, пѫть, сънь, царь, цесарь; в това число и деятелните от мъжки - - род, завършващи на -арь и -тель: млѣкарь, учитель и т.н. - всички думи от мъжки род, които в женски род окончават на -я: синь-синя. - числитилните от пет до десет и техните производни: петь, шесть, седемь, осемь, деветь, десеть, двадесеть и пр. - някои слова, като: Господь, сирѣчь, тоесть. При всички останали думи от мъжки род ед. ч. се пише в краесловие „ъ“.
*Буква ѫ се пише в: - корени на думи, в които се пада етимологично: вѫбелъ, кѫдѣ, кѫсъ, кѫтъ, кѫща, мѫжъ и т.н. - глагола „(тѣ) сѫ“.
*Буква ят (ѣ) се пише в/ъв: - корени на думи: бдѣние, дѣте, желѣзо, лѣсь, млѣко, пѣсень, рѣка, сѣме, тѣло, цѣна и пр. - глаголите, които завършват на -ее и -ея: вѣе, лѣе, пѣе, сѣе, смѣе, вѣя, лѣя, пѣя, сѣя, смѣя. - формите за минало свършено и минало несвършено време и в производните им причастия: берѣхъ-берѣше-берѣлъ, видѣхъ-видѣ- видѣлъ, успѣхъ-успѣ-успѣлъ и др. - формите за мн. ч. на повелително наклонение: „Не сѫдѣте, да не бѫдете сѫдени!“. - края на наречията, завършващи на -е: вкратцѣ, горѣ, добрѣ, доклѣ, доколѣ, дѣ, дѣто, зимѣ, кѫдѣ, лѣтѣ, нѣкѫдѣ, отдирѣ, отклѣ, отколѣ, подирѣ, попѫтѣ, послѣ, сетнѣ, утрѣ и др., с изключение на: още, въобще, поне, иначе, хеле, всуе, свише и на частицата „не“. - формите на местоименията: тѣ, тѣзи, тѣзъ, тѣмъ, тѣхъ, онѣзи, онѣзъ. - завършека на формите от старото двойствено число: двѣ, колѣнѣ, крилѣ, мѫдѣ, нозѣ, раменѣ, рѫцѣ. - несвършения вид на глаголите : лѣгамъ (,но да легна), сѣдамъ (,но да седна) и т.н. Ят не се пише след: ж, ч, ш, и, след друга гласна и в началото на думи (заради това думите ѣмъ, ѣзда и сродните им се пишат съответно с е и я).
*Етимологично писане на думи, като: гостба, масть, нужденъ, праздникъ, сърдце трѣбува, трѣбвующъ и др.
*Писане на окончанията на глаголите от първо и второ спр., първо лице единствено число и трето лице множествено число с а и я.
*Писане на представките без-, въз-, из-, раз- се пишат само със звучната съгласна з.
*Подвижно ъ в групите ър/ръ и ъл/лъ.
*Наставката на отглаголните съществителни се пише -не, а не -нье.
*Писане на двойно н само ако прилагателното в мъжки род окончава на -нен.
*Чуждите думи на български език се предават с единични съгласни: територия, класъ и т.н.
*Месеците, завършващи по днешному на -и се пишат с окончание -ий: Юний, Юлий и др.
*Членуване: при съществителните и прилагателните от мъжки род ед. ч. се използва синтактично правило за писане на пълен и кратък член: домъ-домътъ-дома, конь-коньтъ-коня, добъръ-добриятъ-добрия. при съществителните от женски род ед. ч. се пише -ьта/-та: кость-костьта, жена-жената. при съществителните от мн. ч. се пише -тѣ : мѫжетѣ, женитѣ, конетѣ.
== Външни препратки ==
| |||