Католическа лига (Франция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: 3 интервала (ползвайки Advisor)
м Bot: Automated text replacement (- От този момент + Оттогава ); козметични промени
Ред 18:
 
[[Файл:La Rencontre d'Henri III et du duc de Guise - Pierre-Charles Comte - MBA Lyon 2014.jpg|мини|ляво|Среща на херцог дьо Гиз с Анри ІІІ, худ. Пиер-Шарл Конт]]
През 1585 г. започва осмата религиозна война, известна като [[Война на тримата Анри]]. Кралят минава на страната на католиците и отменя всички [[Едикт|едиктиедикт]]и, с които е дал права на хугенотите. Гиз е обявен за главнокомандващ на френската армия и печели победата при Вимори срещу германските протестанти. Главна твърдина на Лигата става [[Париж]], където населението започва да се радикализира. Там се създава таен съвет от 16 души, който разделя града на 16 квартала и всеки се подготвя самостоятелно за война.<ref>Robert Cole, [[iarchive:travellershistor0000cole/mode/2up|A traveller's history of Paris]], New York 1994, p. 80</ref> Така се формира войска от 30 000 доброволци, наречена [[милиция]]. Възходът на Лигата плаши Анри ІІІ и през април 1588 г. той забранява на Гиз да идва в Париж. Разквартирува там 4 000 [[Швейцарска гвардия (Ватикан)|швейцарски гвардейци]], но с това предизвиква [[бунт]], известен като [[Денят на барикадите (1588)|Денят на барикадите]] (12 май 1588). Той трябва да напусне столицата и да я остави под властта на Гиз. Опиянението от успеха води Лигата към поредица от грешки – от извършените масови убийства на хугеноти до призивите за кръстоносна война и пълното изкореняване на протестантството.
 
Самият Гиз се стряска и през юли 1588 г. сключва с краля съюза от [[Руан]]. Анри ІІІ приема исканията на Лигата и налага забрана на Анри Наварски да заема престола. През септември в [[Блоа]] се свикват [[Генерални щати на Франция|Генерални щати]], напълно доминирани от Лигата.<ref>''[http://www.newadvent.org/cathen/07074a.htm House of Guise]'', на сайта '''Catholic Encyclopedia'''</ref> Там открито се заявява намерението Франция да се превърне в аристократична [[република]]. Под въпрос е поставен не само принципът на [[Абсолютизъм|абсолютизма]], но и личността на краля изобщо. От този моментОттогава Анри ІІІ няма друг избор, освен да се съюзи с хугенотите. През декември той огранизира убийството на Гиз в Блоа, което още повече радикализира членовете на Лигата. Влиянието на фанатичните [[Йезуитски орден|йезуити]] и други [[Духовенство|духовници]] нараства. Париж и редица други градове на север и изток обявяват, че Анри не е вече техен крал. Отговорът на Лигата не закъснява – на 1 август 1589 г. фанатичният ѝ привърженик [[Жак Клеман]] убива краля и поставя край на [[Валоа (династия)|династията Валоа]].
 
== Упадък през 90-те години ==