Никола Жеков (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TedMBot (беседа | приноси)
м форматиране/правопис
Ред 16:
Никола Жеков е роден през 1880 година в Стара Загора, тогава в Източна Румелия. Баща му е националреволюционер и е брат на [[Михаил Жеков|Михаил]] и [[Георги Жеков (революционер)|Георги]] Жекови, участници в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] от 1875 година. Като ученик в Самоковското железарско училище Никола Жеков участва в основаването на [[Таен македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“|Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“]], заедно с [[Никола Дечев]] и други.
 
След като завършва училището Никола Жеков става четник първо при [[Михаил Апостолов]] - – Попето, а след това при [[Христо Чернопеев]], а от пролетта на 1902 година е войвода е определен за радовишки околийски войвода. След едно сражение в района му през юли 1902 година избухва [[Радовишка афера|Радовишката афера]], като за около два месеца турските власти арестуват и изтезават българи от околните села, но без особен резултат.<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.253-254.</ref>. В началото на 1903 година е четник при Христо Чернопеев. През месец май е ранен в ръката и върнат в България за лечение, като придружава свещеноиконом Тома Николов Христов – поп Тома, преминаващ нелегално през Прилепско, Тиквешко, Радовишко, Струмишко, Беровско и Горно-Джумайско (Благоевградско) и пренасящ в София решенията на [[Смилевски конгрес|Смилевския конгрес]].
След лечението Никола Жеков е определен за околийски войвода на Радовишко. Четите са сформирани и в готовност. При започването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] войводите Никола Жеков, Христо Чернопеев, [[Петър Самарджиев]], [[Делчо Коцев]], капитан [[Георги Тренев]] и [[Панайот Байчев]] минават с четите си от [[Кюстендил]] в [[Саса]] на 28 август 1903 година. Четата на Жеков води сражения на 4, 5 и 6 септември при селата [[Оризари (Община Кочани)|Витоша]], [[Ново село (Община Кочани)|Ново село]], [[Мишино]] в [[Кочани|Кочанско]].
 
[[Файл:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|мини|250п|Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво на дяснонадясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дяснонадясно: Никола Жеков, [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]] и куриерът [[Никола Сарафов (революционер)|Никола Сарафов]]]]
След потушаването на въстанието Никола Жеков, продължаващ да е околийски радовишки войвода, се завръща в [[София]] и участва на зимните съвещания на ръководителите на ВМОРО в началото на 1904 година. Завръща се в Радовишко с чета от 5 души на 12 март 1904 година, за да реорганизира революционния район. За кратко е войвода и в [[Струмица|Струмишко]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 56.</ref>
 
Ред 35:
|| 4. || Ангел Милошев || [[Зъбово]] || Струмишка ||
|-
|| 5. || Георги Наумов || [[Просениково]] || Струмишка <ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9]</ref> ||
|}
 
Ред 53:
Жени се за дъщерята на един от ятаците си в Струмица и се завръща да живее в България – първоначално в Стара Загора, а в края на 1922 година се премества със семейството си в София.
 
През 1948 година заедно с още двама съмишленици основава Вътрешна българска революционна организация (ВБРО). И тримата са арестувани, съдени от Народния съд и с присъда от месец ноември 1948 година за „подравянето и отслабването на установената власт чрез преврат и революционна дейност“, както и брошури и позиви „против чужди държави“ (СССР и политиката му в България) Никола Костов Жеков е осъден на строг доживотен тъмничен затвор, глоба от 500 000 лева и конфискация на цялото имущество. Умира на 7 март 1949 година в Сливенския затвор.
 
С решение № 745 на Върховния съд от 8 октомври 1991 година Никола Костов Жеков и съратниците му са признати за невинни и оправдани.<ref>{{Пелтеков|160-161}}</ref>
Ред 61:
 
{{Портал|Македония}}
 
{{СОРТКАТ:Жеков, Никола}}
[[Категория:Български революционери от Тракия]]