Обсада на Антиохия (1097 – 1098): Разлика между версии

'''Обсадата на Антиохия''' е един от най-важните епизоди от епопеята на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. След успешния ѝ край възниква [[Антиохийско княжество|Антиохийското кръстоносно княжество на Боемунд]]. Поради [[Крепост|дължината на градските стени]]<ref>Според изочниците на А. Маалуф – ''[[Ибн ал-Каланиси]] и [[Ибн ал-Атир]]'' – крепостната стена на Антиохия надминава 12 километра; в града, който през Античността живеят пет пъти повече хора в момента на обсадата има пространства, подходящи за култивиране на растителни храни.</ref>, силния [[гарнизон]], [[Планина|планинския масив]] на изток и естествения ров на ''[[Оронт (река)|р. Оронт]]'' кръстоносците решават, че не могат да завладеят града с щурм и решават да го подложат на изтощителна [[обсада]]. По същите причини и тя не е напълно ефективна, тъй като не може да се осъществи пълна блокада на големия град. Кръстоносците разчитат и на помощ отвътре – от [[християни]]те [[арменци]] и [[Население на Сирия|сирийци]]-[[Монофизитство|монофизити]], но те бързо са елиминирани от крепостта.<ref>В един от първите дни на обсадата Яги Сиян ловко се оттървава от много християнски граждани, като уж ги праща да почистят защитните ровове, а на вечерта не ги пуска обратно в града.</ref>

 

Пред стените на Антиохия, родния град на [[Йоан Златоуст]] окончателно блесва държавническия и военен гений на Боемунд. Кръстоносният поход достига северносирийския град на [[Яги Сиян]] и го обсажда под ръководството на норманския рицар. Боемунд умело преодолява както съпротивата на турските гарнизони, така и неподчиненито на бароните, пристигнали тук за нови владения. Това постига със серия от успехи, не без гордост описвани от ''[[Гийом от Тир]]'' като ''лукави'' ходове.

 

Шамс ад-Давла е отново пратеник, този път в двора на [[Карбука]], мосулски атабег и наместник на малолетен селджукски [[емир]]. Карбука също първо мисли за емирите като свои отколешни противници и по подобие на [[Кълъч Арслан]] в Мала Азия не се бои толкова от кръстоносците, колкото търси начин да увеличи домена си за тяхна сметка. Неслучайно Карбука изчаква и се включва последен в емирския разнобой срещу кръстоносната армия. Това му дава предимство срещу изтощен от другите противник, победата над когото би му дала пълен контрол над Сирия. Атабегът на Мосул потегля на запад към Антиохия, но се откланя на север, след като разбира за създаването на [[Графство Едеса|Едеското кръстоносно графство]]. Карбука не желае кръстоносци в тила на похода си, но след триседмична безуспешна обсада изоставя Кръстоносна Едеса и поема отново към Антиохия, но вече със съществено закъснение. В похода на Карбука се включва и Дукак, боящ се от властта, която би дала на Карбука евентуалната победа на мосулската армия и посява раздор сред емирите.

 

На 25 юни 1098 г. кръстоносната армия извършва демонстративна заблуждаваща [[маневра]] – тръгва на юг уж за да се сблъска с турците на Карбука, но с изненадващ щурм през '''Железния мост''' на река Оронт се насочва към предадената от Фируз кула и бързо отблъсква антиохийците в цитаделата на укрепения град. Там гарнизонът се барикадира под водачеството на Шамс ад-Давла и бързо отказва кръстоносците от атаки на непристъпния вътрешен град. В преследването на останалите мюсюлмани по градските улици с желание се включват и десетки антиохийски [[Арменска апостолическа църква|арменци]] и [[Антиохийска патриаршия|сирийски християни]]. Атаката се води лично от Боемунд, който не пропуска да си присвои всички поклоннически и военни заслуги за победата и скоро владее почти целия град – без квартала и северната порта на града, които [[Тулуза|тулузкия]] граф [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймон дьо Сен-Жил]] отказва да отстъпи.

 

Яги Сиян е поразен от пробива на кръстоносците и бяга от града, изоставяйки дори семейството си. Скоро и той е изоставен от телохранителите си и е убит от арменски дървосекач, който отнася главата му на Боемунд.

 

[[Файл:Holy Lance Antioch.jpg|дясно|300 px|Holy Lance Antioch]]

[[Файл:Battle in front of Antioch.jpg|дясно|300 px|Битката пред Антиохия]]

Самото сражение протича бързо и с изключителен шанс за кръстоносците. Селджукските емири са разединени, те пропускат възможност за атака, когато християнската армия излиза без боен строй през портите на града. Според медиавистите Карбука е толкова уверен в реалното си превъзходство, че препуска и спира някои втурнали се в атака в този момент турски отряда. Пълководецът иска да смаже цялата кръстоносна войска и затова я чака тя да излезе цялата и да няма останали зад стените. Но в завързалото се сражение кръстоносците се показват като по-опитни, по-добре въоръжени и по-мотивирани от скорошните събития и турците бързо са обърнати в бягство.

 

 

 

== Източници ==