Георги Марков (писател): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Поради причината, че бил поискан източник преди 40-45 дена, премахнах онова дето няма източник!
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 168:
Случаят се запомня като „[[Български чадър|Убийството с чадъра]]“ поради разказа на Марков, раздухан от пресата, но в случая с Костов няма чадър, а вероятно е използвано специално изстрелващо оръжие. Преди този последен и успешен опит е имало подготовка за два други опита за убийство на Марков, за които е предупреден навреме.
 
Западното обществено мнение е шокирано от атентата срещу един дисидент и писател, който независимо от политическата си позиция е само писател и публицист, а не е реална политическа фигура или военен. {{източник|Убийството на Марков спомага за разкриване на бруталната същност и шокиращата агресивност на [[Източен блок|комунистическите източни режими]]. В това отношение жестокостта и изтънчеността на убийството на Марков е пряко продължение и проекция на реално действащото беззаконие в самите комунистически държави и не е във връзка с климата на [[Студената война]], тъй като самото убийство не е мотивирано с междудържавни конфликти на политическа основа.|2020|09|25}} Разследване на убийството на Марков в България не е възможно преди [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|падането на комунистическия режим]] през 1989 г.
 
През януари [[1990]] г. служители на ДС унищожават досие на писателя в няколко тома под [[псевдоним]] „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу генерал [[Владимир Тодоров]] и генерал [[Стоян Савов]] това така и не е доказано. През януари [[1992]] г. Савов се самоубива, а Тодоров е осъден на 14 месеца затвор. Същата година генерал [[Олег Калугин]] от [[КГБ]], който бяга от Русия, прави разкрития за помощта, оказана на Държавна сигурност по отношение на специални технически средства за убийство – отровен гел; хранителна отрова; раняване с отровна сачма. Калугин пристига в София през 1992 г. и свидетелства, назовавайки имена на хора от руска и българска страна, замесени в случая<ref name=":30">„''Spymaster: My Thirty-two Years in Intelligence and Espionage Against the West.“'' Oleg Kalugin, Basic Books; Revised edition (March 3, 2009).</ref>. През 1993 г. Калугин е разпитан в Лондон за убийството, но не му е повдигнато никакво обвинение.<ref>{{cite web|author1=Anastasia Kirilenko|author2=Claire Bigg|title=Ex-KGB agent Kalugin: Putin was 'only a major'|url=http://www.rferl.org/content/russia-ex-kgb-kalugin-putin-only-a-major/26930384.html|publisher=RFE/RL|accessdate=9 април 2015|date=31 март 2015}}</ref>