Любен Димитров (МПО): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 33:
По време на [[Втората световна война]] Любен Димитров, освен редакторската си дейност, подпомага и съветва американското правителство по националните въпроси на Балканския полуостров. В няколко писма се обявява за създаване на [[независима Македония]]. След края на войната и последвалите събития, Любен Димитров води няколко делегации до [[Общество на народите|Обществото на народите]] в [[Ню Йорк]], Държавния департамент във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[Белия дом]] и в [[Европа]]. На страниците на „Македонска трибуна“ се отразяват събитията, последвали комунистическия преврат в България, в [[Югославия]] и от [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]]. Димитров остава верен на Иван Михайлов, но се опитва да успокои действията на бившия лидер на ВМРО, като ги направи по-съобразени с новите реалности.
 
Любен Димитров умира на 14 октомври 1962 година<ref>{{Пелтеков|135}}</ref> в [[Индианаполис]], САЩ от рак на белите дробове. Последното му желание бешее да бъде погребан в Торонто, защотозаради имашеналичието на най-голямата македонска колония в Северна Америкатам. Дълги години е член на ЦК на МПО, а до края на живота си е и редактор на вестник „Македонска трибуна“. На погребението му се събират много дейци, а слова на благодарност и признателност за дългогодишната му дейност пишат [[Иван Михайлов]], Асен Аврамов, [[Петър Ацев (МПО)|Петър Ацев]], [[Христо Низамов]]. Погребан е в гробището „Сейнт Джеймс“ в Торонто.
 
След смъртта на Любен Димитров локално дружество на МПО в Торонто се преименува на негово име, а 66-ият конгрес на МПО е посветен на 25-годишнината от смъртта му. Главен маршал на парада по случая е вдовицата му Милка.<ref>Гаджев, Иван. „Българската емиграция в Северна Америка: поглед отвътре“, том 1 1860 – 1944, ИК Гутенберг, София, 2003, стр. 251 – 252.</ref>