Борба за инвеститура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп |
|||
Ред 1:
'''Борбата за инвеститура''' или '''Спорът за даване на пълномощия''' е най-значителният конфликт между [[Католическа църква|католическата църква]] и светската власт в средновековна [[Европа]]. Това е конфликт между [[Свети престол|папския престол]] и
Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на XI век оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. Проблемът с инвеститурата е най-остър в германските земи, където все още е запазена системата на управление на Отоните и духовниците са част от държавната администрация<ref>{{cite book | title = Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс | last = Гагова | first = Красимира | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = ИК Полис ООД | location = София | isbn = 978-954-796-020-6 | doi = | pages = 238 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|57 – 8}}.
Ред 5:
По време на управлението на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] се заражда [[Клюнийска реформа|Клюнийското движение]], по името на [[Абатство Клюни|манастира Клюни]] във Френска [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]]. В очакване на 1000-ната година монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. Осъжда се [[симония]]та (купуването на църковни длъжности), прокламира се спазването на [[целибат]]а (обет за безбрачие). През 1073 г. най-изявеният представител на реформаторското движение Хилдебранд е избран за нов папа [[Григорий VII]]. Той поставя две цели на понтификата си: 1. Пълно подчинение на светската власт от църквата и 2. укрепване и строга дисциплина на духовенството под неограничената власт на папата. Поставя се началото на „Папския диктат“, според който папата е божи наместник на земята и европейските монарси са длъжни да му дават [[васал]]на клетва.
Спорът се води най-остро между папа Григорий VII и немските императори [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] и [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло благодарение на императора. Така императорът може да наложи [[вето]] върху избора на архиепископ, като не му даде инвеститура.
Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата
Победата в борбата за инвеститурата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]].
| |||