Марко Марчевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Харковски университет, ползвайки HotCat
Ред 41:
През 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са затворени в лагери.
 
След повторното си завръщане в България публикува превода си на „[[Разораната целина]]“, съветски пропаганден роман за [[колективизация]]та от [[Михаил Шолохов]]. На няколко пъти е арестуван, а в края на април 1937 г. е интерниран в [[Смолян]], но на 15 май поради амнистията го пускат. През 1938 г. издава „Руско-български речник“; „Малка философско – научна енциклопедия“ (1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, I изд. – 1939, II изд. -1940); „Практично ръководство за лесно изучаване на руски език“ (1940) и др. На 18 септември 1941 г. е изпратен в [[концлагер]] „Кръсто поле“„Кръстополе“ („Еникьой“), от там в „Свети Кирик“. След освобождаването му на 17 октомври [[1943]] г. минава в нелегалност.
 
След 9 септември 1944 г. работи като редактор в разни периодични издания и издателства: сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947 – 1948), сп. „Септември“ (1952 – 1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в. „Септемврийче“, всекидневния печат.
 
Доцент е по история на рускаруската класическа и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951 – 1962). В Съюза на българските писатели завежда отдел „Детска литература“.
 
Известни са неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948), „Героите на Белица“ (1950), „[[Митко Палаузов]]“ (1951), „Остров Тамбукту“ (1955 – 1957, в 3 т.), „Народни приказки“ и др.