Разлика между версии на „Общност на независимите държави“

правописни грешки
(правописни грешки)
| сайт = {{URL|http://www.cis.minsk.by/}}
}}
'''Общност на независимите държави''' ('''ОНД''', {{lang|ru|Содружество Независимых Государств}}, ''СНГ'') е регионална [[международна организация]], имаща за цел да регулира сътрудничеството между страните, по-рано влизащи в състава на [[СССР]]. Състои се от 1110 от 15-те държави от бившия Съветски съюз. ОНД не е наддържавно образувание и функционира на доброволни основи.
 
Най-големите градове на ОНД са [[Москва]], [[Санкт-Петербург]], [[Баку]], [[Ташкент]], [[Минск]] и [[Алмати]]. Организацията се е председателствала от руските президенти [[Борис Елцин]], [[Владимир Путин]] и [[Дмитрий Медведев]].
На [[13 декември]], в [[Ашхабад]] се състои среща на президентите на петте [[Централна Азия|централноазиатски]] държави, влизащи в състава на СССР: [[Казахстан]], [[Киргизия]], [[Таджикистан]], [[Туркменистан]] и [[Узбекистан]]. Ключово е заявлението, в което страните изразяват съгласието си да влязат в организацията, но при условие да се осигури равноправно участие на субектите на бившия съюз и признаване на всички държави в ОНД в качеството им на учредители.<ref> {{икона|ru}} Султыгов, М. [http://www.law.edu.ru/doc/document.asp?docID=1126873#_ftn2 К вопросу создания Содружества Независимых Государств]</ref> Впоследствие, президентът на Казахстан, [[Нурсултан Назарбаев]], предлага страните да се съберат в [[Алмати]], за обсъждане на въпросите и приемане на съвместно решение.
 
В организираната специално за тези цел среща, взимат участие ръководителите на 11 бивши съветски републики: [[Азербайджан]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Казахстан]], [[Киргизия]], [[Молдова]], [[Русия]], [[Таджикистан]], [[Туркменистан]], [[Узбекистан]] и [[Украйна]] (от бившите съюзни републики отсътстватотсъстват [[Латвия]], [[Литва]], [[Естония]] и [[Грузия]]). В резултат на срещата е подписано (на [[21 декември]] [[1991]] г.) [[Алматинска декларация|Алматинската декларация]], в която се излагат целите и принципите на ОНД. В нея се формулира, че взаимодействието между участниците в организацията „ще се осъществява на принципа на равноправие чрез координиращи институти, формирани на паритетна основа и действащи в порядък, определен от споразуменията между участниците в организацията, която е нито държавно, нито наддържавно образувание“. Също така се запазват обединеното командване на военностратегическите сили и единния контрол над [[ядрено оръжие|ядреното оръжие]], уважава се взаимният стремеж към статут на неядрена и (или) неутрална държава, декларира се привързаност към сътрудничество при формирането и развитието на общо икономическо пространство. Констатира се фактът за прекратяване на съществуването на СССР с образуването на ОНД.<ref>{{икона|ru}} [http://cis.minsk.by/page.php?id=178 Алматинска декларация]</ref>
 
Алматинската среща става важен стълб в изграждането на постсъветското пространство, тъй като завършва процеса на преобразуване на бившите републики на СССР в [[суверенитет|суверенни]] държави.<ref> {{икона|ru}} Султыгов, М. [http://www.law.edu.ru/doc/document.asp?docID=1126873#_ftn2 К вопросу создания Содружества Независимых Государств]</ref> Последните държави, ратифицирали Алматинската декларация, са [[Азербайджан]] ([[24 септември]] [[1993]] г.) и [[Молдова]] ([[8 април]] [[1994]] г.), които дотогава са асоциирани членки на организацията. През 1993 г. действащ член на ОНД става [[Грузия]].<ref name="МИД_РФ">{{икона|ru}} [http://www.ln.mid.ru/ns-rsng.nsf/8c21fbc45f12ec6d432569e700419ef3/c5363bace1a0db03c3257235004505e5?OpenDocument Содружество Независимых Государств] (справочна информация)</ref>
Освен това е подписано ''Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках'', в което се потвърждава законното право на държавите-участнички за създаване на собствени Въоръжени сили.<ref>{{икона|ru}} [http://www.cis.minsk.by/webnpa/text.aspx?RN=N09100010 Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках]</ref>
 
ОрганизациониятОрганизационният етап завършва през 1993 г., когато на [[22 януари]], в [[Минск]] е приет ''Устав на ОНД'', основополагащият документ на организацията.<ref>{{икона|ru}} [http://cis.minsk.by/page.php?id=78 Основополагающие документы СНГ]</ref>
 
През периода 2003 – 05 г. три страни-членки на ОНД сменят правителствата си след серия от [[цветни революции]]. [[Едуард Шеварднадзе]] е свален от власт в Грузия, [[Виктор Юшченко]] е избран в Украйна и [[Аскар Акаев]] e свален от власт в Киргизстан. През февруари 2006 г. Грузия официално се оттегля от Съвета на министрите на отбраната, с изявлението, че „Грузия започва курс за приемане в НАТО и не може да бъде едновременно в две военни организации“,<ref>[http://english.pravda.ru/news/world/03-02-2006/75406-georgia-0 Georgia opts out of ex-Soviet military cooperation body – Pravda.Ru]</ref><ref>[http://en.rian.ru/world/20060203/43324440.html RIA Novosti – World – Georgia's quitting CIS council will not affect security – Russian minister]</ref> но остава пълноправен член на ОНД до август 2009 г., когато напуска в резултат на [[Руско-грузинска война|Руско-грузинската война]]. През март 2007 г. [[Игор Иванов]], секретар на Съвета за сигурност на Русия, изразява своите съмнения относно полезността на ОНД, подчертавайки, че [[Евразийска икономическа общност|Евразийската икономическа общност]] става все по-компетентна организация за обединението на големите страни в ОНД.<ref>[http://www.infoniac.com/news/russia-nato.html Russia questions further existence of the CIS post-soviet organization] ''InfoNIAC''</ref> След оттеглянето на Грузия президентите на Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан пропускат срещата на ОНД през октомври 2009.<ref>[http://www.rferl.org/content/Russia_Facing_Resistance_With_Allies_On_CISs_Southern_Flank/1847880.html Russia Facing Resistance With Allies On CIS's Southern Flank]</ref>
 
== Дейност ==
Върху дейността и перспективите на общността дават отражение няколко отрицателни фактора, включително тежките икономически затруднения и регионални конфликти, в резултат на което са осъществени само част от международните документи, подписани в нейните рамки. Периодичните политически и икономически напрежения между различни членове и натискът на по-малки групировки, преследващи конкретни цели в по-широката структура на общността, пречат за стабилното развитие на организацията. Общността е приела мерки в политическата, военната и социалноикономическатасоциално-икономическата области наред с опитите за реформиране и опростяване на организационния механизъм. Сформирани са колективни мироопазващи сили, които да регулират локалните конфликти в страните членки, като същевременно се извършва координиране на усилията в борбата с „[[международния тероризъм]]“ и „[[екстремизъм]]“. Постепенно икономическото сътрудничество се налага като приоритетна област с цел установяването на многостранна свободна търговска зона като първа стъпка към създаването на общ пазар. Поради различията в икономическия потенциал и степента на реформиране на вътрешните икономики се налага приемането на графици за всеки член на общността.
 
== Държави-членки ==
За встъпване в организацията, потенциалният член е длъжен да споделя целите и принципите на ОНД, да приема задълженията, съдържащи се в Устава, а също така да получи съгласието на всички държави-членки.<ref>{{икона|ru}} [http://cis.minsk.by/page.php?id=180 Устав СНГ. Раздел II. Статья 7]</ref> Освен това, Уставът предвижда категориите ''асоциирани членки'' (държави, които участват в отделни дейности на организацията, при условия, определени със споразумение за асоциирано членство) и ''наблюдатели'' (държави, чиито представители могат да присъстват на заседанията на органите на организацията по решение на Съвета на държавните ръководители).<ref>{{икона|ru}} [http://cis.minsk.by/page.php?id=180 Устав СНГ. Раздел II. Статья 8]</ref>
 
Действащият Устав регламентира реда на излизане на държава-членка от организацията. За това е нужно, една година преди излизането си, дадената държава да извести в писмен вид [[депозитар]]адепозитаря на Устава. Също така, държавата е длъжна напълно да изпълни задълженията, възникнали в периода на участието си в Устава.<ref>{{икона|ru}} [http://cis.minsk.by/page.php?id=180 Устав СНГ. Раздел II. Статья 9]</ref>
 
Според руски коментатори, през 2008 година [[Афганистан]] проявява интерес към включване в ОНД.<ref>[https://archive.is/20120604145834/www.rbcdaily.ru/2008/04/03/focus/333883 www.rbcdaily.ru]</ref>
Евразийската икономическа общност (ЕАИО) произхожда от митнически съюз между Беларус, Русия и Казахстан на 29 март 1996 г.<ref>{{икона|en}} [[Световна търговска организация|СТО]] [http://docsonline.wto.org/DDFDocuments/t/WT/ACC/KGZ30.DOC WT/REG71/1]</ref> Той е преименуван на ЕАИО на 10 октомври 2000 г.,<ref>{{икона|en}} [http://www.worldtradelaw.net/fta/agreements/eaecfta.pdf Foundation Agreement of EAEC AGREEMENT ON FOUNDATION OF EURASIAN ECONOMIC COMMUNITY]</ref> когато Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан подписват договора. Общността е официално създаде когато договорът е ратифициран от петте държави през май 2001 г. Армения, Молдова и Украйна имат статут на наблюдатели. ЕАИО работи по създаването на общ енергиен пазар и изследването на по-ефикасно използване на вода в централна Азия.
 
=== Организация на Централноазиатскотоцентралноазиатското сътрудничество (ЦАС) ===
Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан основават ЦАС през 1991 г. като Централноазиатската общност. Организацията продължава да съществува през 1994 г. като ЦентраноазиатскиЦентралноазиатски икономически съюз (ЦАИС), в който Таджикистан и Туркменистан не участват. През 1998 г. става Централно азиатско икономическо сътрудничество, в което се връща Таджикистан. През 28 февруари 2002 г. е преименувано на сегашното си име. Русия се присъединява на 28 май 2004 г.<ref>{{икона|en}} [http://ecetrade.typepad.com/Central%20Asian%20Cooperation%20Organization%20basic%20info.doc Central Asian Cooperation Organization]</ref> На 7 октомври 2005 държавите-членки решават, че Узбекистан ще се присъедини към ЕАИО и че двете организации ще се съединят.<ref>[http://centralasia.foreignpolicyblogs.com/collective-security-organization-timeline/ Collective Security: A Timeline]</ref> Организациите се сливат на 25 януари 2006 г. Не е ясно какво става със статута на досегашните наблюдатели в ЦАС, които не са наблюдатели в ЕАИО (Грузия и Турция). През 2014 г., организацията е закрита и на нейно място е образуван ЕАИС.
 
=== Общо икономическо пространство ===
През октомври 2009 г. Украйна отказва да даде разрешение на Анти-терористичния център на ОНД да проведе анти-терористични тренировки на нейна територия, защото украинската конституцията забранява операции на чужди военни единици на нейна територия.<ref>{{икона|en}} [http://www.kyivpost.com/news/nation/detail/51441/ Ukraine refuses to hold CIS anti-terrorist drills on its territory], [[Kyiv Post]] (29 октомври 2009)</ref>
 
Най-големите военни тренировки, някога водени от ОДКС, включвайки над 12 000 войника, са проведени между 19 и 27 септември 2011 г. за да увеличат подготовката и координацията в анти-дестабилиционнидестабилизационни техники от типа на Арабската пролет.<ref>{{икона|en}} [http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/tajikistan/8777123/Central-Asian-armies-start-exercises-to-counter-potential-Arab-Spring-style-unrest.html Central Asian armies start exercises to counter potential Arab Spring-style unrest], [[The Daily Telegraph]] (20 септември 2011)</ref>
 
== Икономика ==
Анонимен потребител