Алея на българо-руската дружба: Разлика между версии

На [[22 август]] [[1877]] г. в хода на [[Битка при Ловеч (1877)|Битката при Ловеч на 20, 21, 22 и 23 август 1877 г-]] Руската императорска армия овладява и освобождава града от османско владичество. На следващия ден загиналите 319 руски офицери и войници са погребани в места (зеленчукови градини) до традиционния в седмичен „Сър пазар“. Намират се на западния бряг на р. [[Осъм]], в северната окрайнина на града, на мястото където руските части преминават реката и подхождат към главния турски [[редут]] в местността „Червен бряг“. Други войни са погребани в местността „Червен бряг“.

През 1878 – 1879 г. са издигнати надгробни паметници и надгобнисъркофази с надгробни плочи при „Сър пазар“ и местността „Червен бряг“. Окръжния началник предлага да заплати на собствениците земята ''„където са погребани падналите славно руски войници“''. Те писмено се отказват с нарочно заявление: ''„С благодарност отстъпваме и заграждаме тия места без никъкво възнаграждение. Затова молим покорно да се приеме от началствата това наше скромно заявление“''. Паметниците са с ограда направена от трофейно оръжие. До тях са поставени оръдия и метални лаврови венци. Оформена е алея за достъп. През 1881 г. около паметниците и плочите са насадени цветя и характерни за града дървета. По този повод Окръжния началник пише до Министерството на вътрешните работи: ''„В таквоз състояние държани и украсени паметниците около гр. Ловеч ще доказват на всеки пътник, странен или не, че гр. Ловеч знае да цени тези, с кръвта на които е избавена от тежко робство клета България.“''

Надгробни паметници са:

НадгробниСъркофази с надгробни плочи са: