|
.
'''Народно творчество''', или '''фолклор''', е събирателно понятие за [[Литература|литературни]] и [[музика]]лни произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор.
Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това ''общо авторство'' се приписва като цяло „на народа“. През втората половина на XX век в България започва да се използва [[английски език|английската]] дума '''фолклор''' (от ''folk'' – народ, ''lore'' – мъдрост). Този [[неологизъм]] е измислен през [[1846]] г. от [[Уилям Томс]]; с него се заменя предходното понятие на английски ''popular antiquities'', което е прието във [[фолклористика]]та в България да се превежда като „популярни старини“, макар да съответства на българския термин „народни обичаи“<ref>От англ. ''popular'' – популярен, народен; ''antiquities'' (мн.ч. на antiquity) – стари, [[антики|антични предмети]]/обичаи/институти, старини.</ref>).
Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество (като [[разказ]]и, [[легенда|легенди]], [[поговорка|поговорки]], [[суеверие|суеверия]], [[песен|песни]], [[обреди]], а също и [[гатанки]] и др.) на определен [[етнос]]. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването на идеята за [[национална държава|националните ценности]] започват да се записват, а и издават, като част от националното (литературно) [[наследство]]. Изследователите в областта на фолклора се наричат '''фолклористи''', а [[Академична дисциплина|академичната дисциплина]] е [[фолклористика]]. Фолклористите работят често съвместно с [[Културология|културолози]], [[Етнография|етнографи]], [[Етнология|етнолози]], [[Социология|социолози]], [[Езикознание|лингвисти]] и [[История|историци]] поради интердисциплинарния характер на изследванията на народното творчество.
Концепцията за фолклора се развива като част от идеологията на романтичния ''национализъм'' от ХIХ век, който първоначално клони към това да впрегне народната култура в услуга на собствените си цели. Чак през ХХ век [[етнография|етнографите]] започват да записват фолклора. Братята немци [[Вилхелм и Якоб Грим]] са сред пионерите в това начинание – събират устно предавани [[германски приказки]] и публикуват първа подборка под заглавието „Детски и битови разкази“ (''Kinder – und Hausmarch'') през [[1812]] г.
Първи [[Йохан Готфрид фон Хердер]] препоръчва записването и запазването на фолклора, за да се документира автентичният дух, традиция и идентичност на германския народ. Фолклористиката като академична дисциплина търпи силно развитие през ХХ и ХХІ век в Европа, Азия, а и в останалите части от света.
== Елементи на фолклора ==
|
