Перфокарта: Разлика между версии

Подобни карти са се използвали като метод за въвеждане на данни в [[Сметачна машина|сметачните машини]] от началото на [[19 век]]. Версията на [[Херман Холерит]], патентована на [[8 юни]], [[1887]] и използвана в неговата [[табулираща машина]] през [[1890]] г. от [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]], е парче [[картон]] с размери 90 на 215 милиметра, с кръгли дупки. На всяка има по 12 реда, като на всеки ред могат да се пробият 20 дупки – общо 240 позиции. Те съответстват на данни като възраст, пол, месторождение, брой деца, семейно положение и други сведения, включени във въпросника от преброяването на населението. Агентите по преброяване записват отговорите на анкетираните в специални формуляри и изпращат попълнените формуляри за обработка, като информацията се пренася чрез перфориране върху картите. След това перфокартите се зареждат в специални устройства, съединени с табулаторната машина. Самото броене става, като картите се пронизват с матрица от тънки игли, по една игла за всяка от общо 240 позиции. Когато иглата попадне на перфорирана позиция, тя преминава през отвора и затваря съответната [[електрическа верига]], което се отчита от [[брояч]] и той се премества с една позиция напред.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://chernykh.net/content/view/16/40/ | заглавие= История компьютера|достъп_дата = 31 август 2017| език= ru}}</ref>.

Отначало различните системи използват перфокарти с различен дизайн. Около 1928 перфокартите се стандартизират до точни размери: 7 3/8 [[инч]]а на 3 1/4 инча (187.325 на 82.55 [[милиметър|мм]]). Перфокартните машини са няколко вида – за четене, за сумиране (табулатор) и за сортиране. Перфокартните електро-механични машини са известни и под името сметачно-аналитични или статистически машини, но най-разпространеното им наименование е табулаторни машини.<ref>{{cite book |title= Джон Атанасов |last=Бончев |first= Николай|year= 1990|publisher= [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство „Климент Охридски“]]|location=София |pages= 82}}</ref>.

Форматът на IBM, който става и стандарт, съдържа 80 колони и 12 реда (зони), номерирани отдолуот долу нагоре. В началните колони се кодират само цифри с по една дупка на колона (цифра[0 – 9]). Следващите колони са за главните букви и специалните знаци. Колона с 2 дупки (една в зона [12,11,0] + една цифра [1 – 9]) представлява буква, а с 3 дупки (зона [12,11,0] + цифра [1 – 7] + 8) – специален знак. Въвеждането на [[EBCDIC]] през [[1964]] позволява колони с до 6 дупки (зони [12,11,0,8,9] + цифра [1 – 7]). Перфокартите са дълги 7 и 3/8 инча, високи 3 1/4 инча и дебели 0,007 инча, като горният десен ъгъл е отрязан косо .<ref>Condensed Computer Encyclopedia, 1969, pages 401 – 403</ref>.