Сливен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране/правопис |
||
Ред 178:
== Население ==
=== Численост на населението ===
Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:
* [[Преброяване на населението в Княжество България (1887)|1887]] – 20 893 души
Ред 230:
|91 620 {{понижение}}
|-
|colspan=19|<small>Източници:
|}
Ред 268:
|Храм „Света Троица“
|кв. Речица
|1924/2003
|-
|Храм „[[Света Богородица (Сливен)|Света Богородица]]“
Ред 299:
На [[Местни избори в България (2011)|местните избори]] през 2011 г. на втори тур печели с 52,94% от преброените гласове кандидатът на БСП (и нечленуващ в партията) генерал [[Кольо Милев]] спрямо кандидата на ГЕРБ (също нечленуващ) Йордан Лечков.<ref>[http://results.cik.bg/tur2/mestni/2127.html Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.]</ref>
От 2015 г. кмет на Сливен е [[Стефан Радев]], издигнат от ПП ГЕРБ (2015 и 2019 година), преизбран с 64,75% на втори тур на местните избори през 2019 г.
=== Общински съвет ===
Ред 363:
[[Файл:Shop at Wine factory in Sliven, Bulgaria September 2005.jpg|мини|260п|„Къщата на виното“ пред винарната „Сините скали“]]
Земеделските земи заемат 1827 хил. дка, от които 257 хил. дка с възможности за напояване. '''Растениевъдството''' осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението и основни суровини за преработвателните предприятия и продуктивното животновъдство. Отглеждат се [[зърнени култури]] (повече от половината обработваема земя в областта), [[лозя]] и праскови. Големи площи около града са известни под общото название ''„Долината на прасковите“''. '''Животновъдството''' е втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта – основно [[говедовъдство]] и [[свиневъдство]], а където има пасища и [[овцевъдство]] и месодайно говедовъдство.
=== Търговия ===
Ред 381:
!width="10"|'''Сайт'''
!width="40"|'''Оценки за училището'''
* 1. Бал по БЕЛ ''(брой ученици/оценка)''
* 2. Бал на вестник „24 часа“
* 3. Бал на МОН 2007/2008
|-
Ред 390:
|
* ''1.'' 176 / '''5,64'''
* ''2.'' На 22-ро място в топ 25 на езиковите гимназии с рейтинг 344 (рейтинг над 300 е отлична оценка).
* ''3.'' На първо място в град Сливен с профил английски език и среден бал 31, 697
|-
|ППМГ „Добри Чинтулов“
Ред 492:
=== Музика ===
* '''Симфоничен оркестър – Сливен'''
* Смесен хор „Добри Чинтулов“ при Народно читалище „Зора 1860“ е класически (школуван) хор в град Сливен.
* Военен духов оркестър при Център за подготовка на специалисти – Сливен е създаден през 1886 г. като оркестър на „[[Единадесети пехотен сливенски полк|11-и Пехотен полк]]“. За негов пръв диригент е назначен [[Йосиф Коломати]].
Ред 512:
С репертоара си ансамбъл „Сливен“ може да представи успешно българския фолклор в страната и чужбина. Над 50 танцови изпълнения и сюити, 30 оркестрови композиции и 100 фолклорни песни от различни региони на България са включени в програма с продължителност между 15 минути и 2 часа. Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“ се състои от директор, оркестър, хор и танцов състав.<ref>[http://ensemblesliven.4stupki.com/ Ансамбъл „Сливен“ на сайта 4stupki.com]</ref><ref>[http://www.facebook.com/pages/Bulgarian-Folklore-Song-and-Dance-Ensemble-Sliven/217804971566956 Фейсбук страница „Bulgarian Folklore Song and Dance Ensemble „SLIVEN“]</ref>
* '''Младежки танцов състав „Браво“''',<ref>[http://horo.bg/index.php?menunode=327&show=material&materialid=2933 Младежки танцов състав „Браво“ на сайта Horo.bg]</ref>
* '''Детски фолклорен танцов състав „Българче“''',<ref>[http://horo.bg/index.php?menunode=327&show=material&materialid=2932 Детски фолклорен танцов състав „Българче“ на сайта Horo.bg]</ref>
* '''Представителен детски танцов ансамбъл „Тракийче“''', с ръководители Мирчо Дерменски и Виолина Петкова
* Детски хор „Дружна песен“ при Център за подкрепа за личностно развитие – Детски комплекс – Сливен е създаден през 1969 г. от Методий Григоров.
Ред 522:
=== Спорт и спортни съоръжения ===
* '''Стадион „Хаджи Димитър“''' (общинска собственост
* '''Спортна зала „Младост“''' е зала за [[лека атлетика]]. Намира се зад футболния стадион „Хаджи Димитър“.
* '''Спортна зала „Асеновец“''' е зала за [[волейбол]]. Построена през 1971 година. Намира се в западния край на Сливен, в квартал „Клуцохор“.
Line 648 ⟶ 647:
== Забележителности ==
=== Старият бряст ===
Старият бряст, който расте в центъра на гр. Сливен (началото на пешеходната зона по бул. „Цар Освободител“), е дърво от вида ''Ulmus kampestris'' (полски бряст), и е на около 1300 години, обявено е за защитен обект, който се охранява от държавата. Той е остатък от [[Българска гора|Великата българска гора]] (Silva Magna Bulgarica), която се простирала от [[Родопи]]те до [[Черно море]]. Около 20 такива бряста са останали в село [[Самуилово (Област Сливен)|Самуилово]], на 7 km от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Според поверието Старият бряст бил използван от османските турци за обесване на заловени хайдути:
През 2014 г. е избран за „Европейско дърво на годината“ със 77 526 гласа.<ref>[http://www.treeoftheyear.org/Minule-rocniky/2014.aspx Европейско дърво на годината 2014], сайт на конкурса.</ref>
През 2018 г. състоянието на дървото се влошава. Основни скелетни клони изсъхват. Общинските власти, специалисти от страната и чужбина търсят най-добрата възможност, за да запазят жив бряста, но опитът им е неуспешен.
Line 655 ⟶ 654:
=== Крепост „Туида“ ===
{{Основна|Туида}}
„Туида“ е ранновизантийска и средновековна [[крепост]], чийто останки са разположени на [[хълм]]а ''Хисарлъка'' в североизточната част на Сливен, от който се открива неповторима гледка към величествените „[[Сините камъни|Сини камъни]]“ и към града (хълмът се намира до кв. „Ново село“). Тя е част от укрепителната старопланинска система, имала изключително важна роля за отбраната на [[Римска империя|Римската империя]], по-късно и на ранната [[Византийска империя]], а така също и за средновековната българска [[държава]].
След известно прекъсване, археологическите разкопки на крепостта започват отново през [[2004]] г. Целта им е окончателното проучване и [[консервация]] на архитектурно-археологическите паметници, експонирането на крепостта с оглед превръщането ѝ в една от забележителните [[турист]]ически атракции на [[град]]а.
=== Местност „Карандила“ ===
|