Софроний Търновски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: интервал, кавички, тире (ползвайки Advisor)
TedMBot (беседа | приноси)
м →‎Биография: форматиране/правопис
Ред 27:
 
На 22 септември 1935 година епископ Софроний Знеполски е избран, а на 6 октомври канонически утвърден за търновски митрополит.<ref name="Цацов 161"/>
[[Файл:Bulgarian Bishops in 1937.jpg|дясно|мини|250п|От ляво на дяснонадясно седнали: митрополитите [[Неофит Скопски]], [[Максим Пловдивски]], [[Неофит Видински]], екзарх [[Стефан I Български]] и митрополит [[Иларион Сливенски]]; прави от ляво надясно: митрополитите [[Борис Неврокопски]], [[Михаил Доростолски и Червенски]], [[Паисий Врачански (Българска патриаршия)|Паисий Врачански]], Софроний Търновски и епископ [[Кирил Български|Кирил Стобийски]], главен секретар на Светия синод, 1937 г.]]
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ [[Максим Браницки]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref> Като епархийски архиерей той е инициатор за организирането и създаването на множество старопиталища, сиропиталища и безплатни кухни за нуждаещите се в своята епархия.<ref name="Цацов 161"/>