|
| починал-място =
}}
[[Файл:Krastyo Balgariata.JPG|мини|450п|Въстаници и делегати при [[Алан кайряк]]. От ляво на дяснонадясно: I ред полегнали: [[Михаил Даев]], [[Кръстьо Българията]], [[Константин Калканджиев]] и [[Христо Караманджуков]]; II ред полегнали и седнали: [[Тодор Станков]] над Даев, [[Никола Славейков]], [[Янко Стоянов]] и баща му [[Стоян Петров Кехаята|Стоян кехая Петров]], Спас Цветков с цигара на уста, [[Велко Думев]], един фелдфебел, [[Васил Пасков]], [[Георги Василев (Свиленград)|Георги Василев]], [[Димитър Катерински]] с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, [[Георги Хаджиатанасов]], [[Димитър Аянов]], тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: [[Димитър Попниколов|Димитър Янев]], двама неизвестни, [[Анастас Разбойников]] (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак [[Димо Янков]], [[Минко Неволин]] (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни]]
'''Спас Митрев Цветков''', с псевдоним '''Бойчо''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.18</ref>, е български учител, революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
== Биография ==
Работи като учител в [[Свиленград]], [[кешан]]ските села [[Еникьой (Вилает Одрин)|Еникьой]] и [[Теслимкьой]] и други. Учител е в [[Малко Търново]] в 1902 година и едновременно е член на околийския комитет на ВМОРО. Цветков е делегат [[Конгрес на Петрова нива|на конгреса на Петрова нива]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 182.</ref>
След [[Първа световна война|Първата световна война]] работи като учител в родното си село, откъдето в началото на учебната 1930- – 1931 година е преместен след доклад на помощника на [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]], в който се посочва, че като „бивш екзархийски възпитаник“ е изцяло неблагонадежден, че не знае книжовен [[сръбски език]] и в контактите си със селяните и в учебния процес си служи с местния диалект, като при това „употребява много български думи и форми“.<ref>ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. до Министерството на просветата в Белград относно учители в бановината) е отбелязан като Спасоjе Цветковић. Добавена е резолюция, че е преместен.</ref>
== Бележки ==
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Цветков, Спас}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
|
