Староперсийски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м форматиране/правопис |
||
Ред 23:
== Произход на староперсийския език ==
Що се отнася до диалектната локализация на староперсийския език, не е известно дали този език е бил роден на по-голяма част от местното население, или само на управляващата върхушка, но във всички случаи той е бил разбираем за управляващата върхушка (официалният език в деловодството на Ахеменидите остава обаче еламският).
За разлика от езика на Авестата, староперсийският език не е нито богослужебен, нито официален. Клинописните надписи на староперсийски стоят изолирано на фона на многобройните паметници на акадски или еламски език в Древен Иран. След залеза на ахеменидската държава писмената староперсийска традиция изчезва, а към началото на новата ера клинописното писмо бива изоставено и заменено от различни азбуки (арамейска, пехлевийска). Надписите са запазени в отлично състояние, но в продължение на повече от 2000 г. никой не може да ги прочете.
Ред 47:
== Староперсийско клинописно писмо ==
Староперсийският език използва сричковото клинописно персийско писмо. Пише се
== Фонетика ==
Ред 110:
Староперсийският език притежава сложно именно склонение в зависимост от именната основа. В именното склонение са запазени разликите между индоевропейските тематични и атематични основи при имената, двойствено число при имената ''dstibya'' /''dastaibya''/ „с двете ръце“, синтетични форми за сравнителната и превъзходната степен на прилагателните имена ''tvya'' /''tavyah''-/ „по-силен“ (= староинд. ''sthavīyas''-), ''maθišta''- най-велик (= стгрц. ''megistos''). Следва да се отбележи, че смесване на склонитбените типове при основите на съгласна се наблюдава в надписите на цар Дарий. Функциите на дателния падеж се поема от родителния (както е примерно в новогръцки): ''auramazda '''mana''' xšaça frabara'' „Ахурамазда ми донесе царството“ (DB).
Староперсийски именни основи:
* a-основи (-a, -am, -ā)
* i-основи (-iš, iy)
* u- (и au-) основи (-uš, -uv)
* основи на съгласна (n, r, h)
{| class="wikitable"
Ред 190:
При глагола е запазен аугментът a- при формите на имперфекта като в старогръцки ε- и ведически санскрит a- (в Авестата аугментът липсва, в това отношение староперсийският е по-архаичен). Интересно е да се отбележи, че аугментът е засвидетелстван само при два ирански езика: староперсийски и ягнобски. Сигурни примери на форми на аорист в клинописните надписи няма.
'''Залог'''
В староперсийски има три залога: деятелен, среден, страдателен.
Line 311 ⟶ 312:
* {{cite book|last=Hinz|first=Walther|title=Altpersischer Wortschatz|location=Nendeln, Liechtenstein|publisher=Kraus<!-- Reprint -->|year=1966}}
* {{cite book|last=Kent|first=Roland G.|title=Old Persian: Grammar, Texts, Lexicon|location=New Haven|publisher=American Oriental Society|year=1953}}
* {{cite book|chapter=Iranian languages|title=Encyclopedia Iranica|volume=7|year=1996|publisher=Mazda|location=Cosa Mesa|last=Sims-Williams|first=Nicholas}}: <!-- pages= -->238
* {{cite book|last=Schmitt|first=Rüdiger|chapter=Altpersisch|editor=R. Schmitt|title=Compendium linguarum Iranicarum|publisher=Reichert|location=Wiesbaden|year=1989}}: <!-- pages=-->
* {{cite book|last=Tolman|first=Herbert Cushing|title=Ancient Persian Lexicon and the Texts of the Achaemenidan Inscriptions Transliterated and Translated with Special Reference to Their Recent Re-examination|location=New York/Cincinnati|publisher=American Book Company|year=1908}}
| |||