Новобългарска просвета: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 95.42.112.199 (б.), към версия на Sashko1999 Етикет: Отмяна |
||
Ред 14:
Българският периодичен печат се появява през 1842/44 г. и [[Константин Фотинов]] на два пъти започва да издава в [[Смирна]] списание „[[Любословие (Смирна)|Любословие]]“. През 1846 г. [[Иван Богоров]] започва да издава в [[Лайпциг]] вестник „[[Български орел]]“, а две години по-късно става редактор на „[[Цариградски вестник]]“.<ref>[http://www.ikostadinov.com/nauki/istoriya/kratka-istoriya-na-balgariya/item/201-dvizhenie-za-novobalgarska-prosveta-balgarskata-vazrozhdenska-kultura Движение за национална българска просвета през XIX в.]</ref>
== Развитие ==
Открито е първото новобългарско [[елино-българско училище]] в тогавашния търговски център [[Свищов]]. Негов организатор е [[Емануил Васкидович]]. Той пътува из [[Влашко]] и до [[Виена]], за да събере сред българските емигранти-търговци средства за това училище. През 30-те години на 19 век това училище е ръководено от [[Христаки Павлович]]. Постепенно, то се разраства и се превръща от църковно-просветителско и в светско, в което преди всичко се преподава българска граматика. Елино-български училища се откриват и в [[Котел]], [[Карлово]], [[Сливен]] и на други места из българските земи.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=10F3F6D5AE4C3EB6D1329C396CE3B39B?encID=628&article=1090664923 ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ]</ref><ref>[http://www.ikostadinov.com/nauki/istoriya/kratka-istoriya-na-balgariya/item/201-dvizhenie-za-novobalgarska-prosveta-balgarskata-vazrozhdenska-kultura Движение за национална българска просвета през XIX в.]</ref>
През 1820 г. [[Иван Селимински]] открива в Сливен изцяло светско училище с преподаване на аритметика, физика, география и естествена история. През 1824 г. излиза в [[Брашов]] и първия български буквар от д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], станал известен като „[[Рибен буквар]]“. През същата година султан [[Махмуд II]] въвежда задължително начално образование за децата на мюсюлманите в Османската империя.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=10F3F6D5AE4C3EB6D1329C396CE3B39B?encID=628&article=1090664923 ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ]</ref><ref>[http://www.ikostadinov.com/nauki/istoriya/kratka-istoriya-na-balgariya/item/201-dvizhenie-za-novobalgarska-prosveta-balgarskata-vazrozhdenska-kultura Движение за национална българска просвета през XIX в.]</ref>
| |||