Разлика между версии на „Археология“

форматиране: 9x тире-числа, 7x нов ред, 5x тире, 3 интервала (ползвайки Advisor)
(форматиране: 9x тире-числа, 7x нов ред, 5x тире, 3 интервала (ползвайки Advisor))
 
== История ==
 
=== Първи сведения за археологически проучвания ===
{{multiple image|perrow=2|total_width=400|caption_align=center
| image2 = Nabonidus cylinder from Sippar (extract about Naram-Sin and Sargon).jpg
| caption2 = Извлечение, описващо разкопките.
| footer_align=center
| footer= Отчет на [[клинописно писмо]] за открития основен депозит, принадлежащ на [[Нарам Суен]] от Акад (управлявал през [[22 век пр.н.е.]]), от цар [[Набонид]] (управлявал около [[550 г. пр.н.е.]]).
}}
В [[Месопотамия|древна Месопотамия]] основен депозит на владетеля на [[Акадска империя|Акадската империя]] – [[Нарам Суен]] (управлявал през [[22 век пр.н.е.]]) е открит и анализиран от цар [[Набонид]] през [[550 г. пр.н.е.]], с което е става известен като първия археолог. Той не само ръководи първите разкопки, които целят да бъдат открити основни отлагания на храмовете на бога на слънцето Шамаш, богинята войн Ануниту (и двете разположени в [[Сиппар]], в дн. [[Ирак]]), и светилището, което Нарам Суен строи до лунния бог, намиращ се в [[Харан]] (дн. [[Турция]]), но той също ги кара да възстановят предишната им слава.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://books.google.bg/books?id=ic2za8bZeYAC&pg=PR8&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | заглавие = Great Adventures in Archaeology, Silverberg, Robert (1997) | достъп_дата = 31 октомври 2020 | издател = books.google.bg | език = en}}</ref>}} Той също така е първият, който датира археологически артефакт в опита си да датира храма на Нарам Суен по време на търсенето му.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.thoughtco.com/the-first-archaeologists-167134 | заглавие = „The History of Archaeology - – The First Archaeologists“ | дата = 15 януари 2020 | достъп_дата = 31 октомври 2020 | издател = thoughtco.com | език = en}}</ref>}}
 
=== Антиквари ===
Науката археология (от [[Гръцки език|гръцки]]: ἀρχαιολογία, археология от ἀρχαῖος, arkhaios, „древен“ и -λογία, -logia, „-логия“){{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.etymonline.com/word/archaeology | заглавие = archaeology (n.) | достъп_дата = 31 октомври 2020 | издател = etymonline.com | език = en}}</ref>}} израства от по–старото мултидисциплинарно изследване, известно като антикваризъм. Антикварите са изучавали историята с особено внимание към древни [[артефакт]]и и [[ръкопис]]и, както и исторически обекти. Антикваризмът се фокусира върху [[Емпиричен изследователски метод|емпиричните изследователски методи]], съществували за разбирането на миналото, капсулирани в девиза на [[антиквариат]]а от 18 век на сър [[Ричард Колт Хоар]]: „Ние говорим от факти, а не от теория“. Ориентировъчни стъпки към систематизирането на археологията като наука се извършват през ерата на [[просвещение]]то в [[Европа]] през [[17 век|17]] и [[18 век]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.thoughtco.com/the-history-of-archaeology-171205 | заглавие = „The History of Archaeology: How Ancient Relic Hunting Became Science“ | дата = 3 юли 2019 | достъп_дата = 31 октомври 2020 | издател = thoughtco.com | език = en}}</ref>}}
 
В императорски [[Китай]] по време на династията [[Сун]] (960 – 1279) фигури като [[Оуянг Сю]]{{Small|<ref>Ebrey, Patricia Buckley (1999). ''The Cambridge Illustrated History of China''. Cambridge: Cambridge University Press, p. 148, {{ISBN|0-521-66991-X}} (paperback).</ref>}} и [[Джао Мингчен]] установяват традицията на китайската [[епиграфика]], като разследват, съхраняват и анализират древните [[китайски бронзови надписи]] от периода на династиите [[Шан]] и [[Джоу]].{{Small|<ref>Rudolph, R.C. "''Preliminary Notes on Sung Archaeology''," The Journal of Asian Studies (Volume 22, Number 2, 1963): 169–177169 – 177 [p. 171].</ref><ref>Trigger, Bruce G. (2006). ''A History of Archaeological Thought: Second Edition''. New York: Cambridge University Press, p. 74. {{ISBN|0-521-84076-7}}.</ref><ref>Clunas, Craig. (2004). ''Superfluous Things: Material Culture and Social Status in Early Modern China''. Honolulu: University of Hawaii Press, p. 95. {{ISBN|0-8248-2820-8}}.</ref>}} В книгата си, публикувана през 1088 г., [[Шън Куо]] критикува съвременните китайски учени, че приписват древни бронзови съдове като творения на известни мъдреци, а не на обикновени хора – занаятчии, и че се опитва да ги съживи за ритуална употреба, без да различава първоначалната им функционалност и предназначение. Подобни антикварни занимания отслабват след династията Сун, и са възродени през 17 век по време на [[Цин (17 – 20 век)|династията Цин]], но винаги са били считани за клон на китайската [[историография]], а не като отделна дисциплина на археологията.{{Small|<ref>Trigger, Bruce G. (2006). ''A History of Archaeological Thought: Second Edition''. New York: Cambridge University Press, pp. 74- – 76. {{ISBN|0-521-84076-7}}.</ref><ref>Clunas, Craig. (2004). ''Superfluous Things: Material Culture and Social Status in Early Modern China''. Honolulu: University of Hawaii Press, p. 97. {{ISBN|0-8248-2820-8}}.</ref>}}
 
В Европа през [[ренесанс]]а философският интерес към останките от [[Древна Гърция|древногръцката]] и [[Древен Рим|древноримската]] цивилизация и преоткриването на класическата култура започват през [[Късно средновековие|късното средновековие]]. [[Флавио Биондо]], италиански историк–хуманист от ренесанса, създава систематичен справочник за [[Развалина|руините]] и [[топография]]та на древен Рим в началото на [[15 век]], за което е наречен ранен основател на археологията. Антиквари от [[16 век]], включително [[Джон Лиланд (антиквар)|Джон Лиланд]] и [[Уилям Камдън]], провеждат проучвания на английската провинция, рисувайки, описвайки и интерпретирайки паметниците, които са срещали.
=== Развитие на археологическите методи ===
[[Файл:Both Lozenges.jpg|мини|дясно|250п|Артефакти, открити при разкопките на [[курган]]а Буш през 1808 г. от сър [[Ричард Колт Хоар]] и [[Уилям Кънингтън]].]]
Бащата на археологическите разкопки е [[Уилям Кънингтън]] (1754 – 1810). През 1798 г. той ръководи разкопки в графство [[Уилтшър]] (Англия),{{Small|<ref>Everill, P. 2010. The Parkers of Heytesbury: Archaeological pioneers. Antiquaries Journal 90: 441–53441 – 53</ref>}} финансирани от сър [[Ричард Колт Хоар]]. Кънингтън прави щателни записи на кули от [[Новокаменна епоха|новокаменната]] и [[Бронзова епоха|бронзова епоха]] и термините, които той използва, за да ги категоризира и описва, се използват и до днес от археолозите.{{Small|<ref>Everill, P. 2009. Invisible Pioneers. British Archaeology 108: 40–4340 – 43</ref>}}
 
Едно от основните постижения на археологията от [[19 век]] е развитието на [[Стратиграфия (археология)|стратиграфията]]. Идеята за припокриване на слоеве, проследяващи последователни периоди, е заимствана от новата [[Геология|геоложка]] и [[Палеонтология|палеонтологична]] работа на учени като [[Уилям Смит]], [[Джеймс Хътън]] и [[Чарлз Лайъл]]. Прилагането на стратиграфията към археологията първо се е случило с разкопките на [[Праистория|праисторически]] и [[Бронзова епоха|бронзови епохи]]. През третото и четвъртото десетилетие на 19 век археолози като [[Жак Буше дьо Пертес]] и [[Кристиан Юргенсен Томсен]] започват да поставят артефактите, които са намерили, в [[Хронология|хронологичен ред]].
 
[[Флиндърс Питри]] е друга значима личност, наричан баща на археологията. Неговото старателно записване и проучване на артефакти, както в [[Египет]], така и по–късно в [[Палестина]], залага много от идеите, стоящи зад съвременните археологически записи. Той отбеляза: ''„вярвам, че истинската линия на изследване се крие в отбелязването и сравняването на най–малките подробности.“''. Питри разработва системата за датиране на слоеве въз основа на [[керамика]] и керамични находки, което довежда до революция в хронологичната основа на [[египтология]]та. Питри е първият, който научно изследва [[Хеопсова пирамида|Хеопсовата пирамида]] край [[Гиза]] в Египет през 1880-те.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.pef.org.uk/about/history/sir-william-flinders-petrie/ | заглавие = „
Sir William M. Flinders Petrie, 1853–1942“1853 – 1942“ | достъп_дата = 31 октомври 2020 | издател = pef.org.uk | език = en}}</ref>}} Той е отговорен и за наставничеството и обучението на цяло поколение египтолози, включително [[Хауърд Картър]], който продължава да прославя археологията с откриването на [[KV62|гробницата на Тутанкамон]] (фараон от [[14 век пр.н.е.]]).
 
Първите стратиграфски разкопки стават широко популярни сред обществеността при [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлъка]] (на мястото на древна [[Троя]]) ръководени от [[Хайнрих Шлиман]], [[Франк Калверт]] и [[Вилхелм Дьорпфелд]] през [[1870-те]]. Тези учени отделят девет различни града, които са се припокривали един с друг от [[праистория]]та до [[Елинистическа епоха|елинистическата епоха]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.thegreatcourses.com/courses/great-ancient-civilizations-of-asia-minor.html?cid=363 | заглавие = „Great Ancient Civilizations of Asia Minor“ | достъп_дата = 31 октомври 2020 | издател = thegreatcourses.com | език = en}}</ref>}} Междувременно работата на сър [[Артър Евънс]] в [[Кносос]] на остров [[Крит]] разкрива древното съществуване на напредналата [[минойска цивилизация]].
Следващата важна фигура в развитието на археологията е сър [[Мортимър Уилър]], чийто силно дисциплиниран подход към разкопките и систематичното отразяване през [[1920-те]] и [[1930-те]] години води до бързо развитие на науката. Уилър разработва решетъчната система за изкопни работи, която е допълнително подобрена от неговата ученичка [[Катлийн Кениън]].
 
Археологията се превръща в [[професия]] през първата половина на [[20 век]] и става възможно да се изучава като предмет в [[университет]]и и дори [[Училище|училища]]. Към края на 20 век почти всички професионални археолози завършват (поне в [[Развити страни|развитите страни]]). По–нататъшното приспособяване и нововъведения в археологията продължават през този период, когато [[Морска археология|морската]] и градската археология стават все по–разпространени и спасителната археология е разработена в резултат на нарастващото развитие на търговията.{{Small|<ref name="Renfrew_Bahn1991#5">Renfrew and Bahn (2004 [1991]:33–3533 – 35)</ref>}}
 
== Предназначение ==
 
Целта на археологията е да научи повече за миналите общества и развитието на [[Човек|човешката]] [[раса]]. Над 99% от развитието на човечеството е свързано с [[Праистория|праисторическите]] култури, които не са използвали [[писменост]]та, поради което не съществуват писмени сведения за учебни цели. Без такива писмени източници единственият начин за разбиране на праисторическите общества е чрез археологията. Тъй като археологията е изследване на миналата човешка дейност, тя се простира назад преди около 2,5 милиона години, когато откриваме първите каменни инструменти, дело на [[Олдувайска култура|Олдувайската култура]]. Важни събития в историята на човечеството се случват по време на праисторията, като хипотезата за [[Еволюция на човека|еволюцията на човека]] през [[Старокаменна епоха|старокаменната епоха]] (палеолита), според която [[хоминини]]те се развиват от австралопитеците в [[Африка]] в съвременния [[разумен човек]] (Homo sapiens). Археологията хвърля светлина и върху много от технологичните постижения на човечеството, например способността да се използва огън, обработката на [[Каменно оръдие|каменни инструменти]], откриването на [[металургия]]та, началото на [[религия]]та и създаването на [[земеделие]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130123100909/http://www.staff.ncl.ac.uk/kevin.greene/wintro/ | заглавие = „Kevin Greene – Archaeology: an Introduction, Staff.ncl.ac.uk“ | достъп_дата = 1 ноември 2020 | издател = web.archive.org | език = en}}</ref>}}
 
 
=== Теория ===
 
Няма един подход към археоложката теория, който да се спазва от всички археолози. Когато археологията се развива в края на [[19 век]], първият подход към археологическата теория, който трябва да се практикува, е този на [[Културно-историческа археология|културно-историческата археология]], който има за цел да обясни защо културите се променят и адаптират, вместо просто да подчертава факта, че са се правили, следователно подчертавайки [[исторически партикуларизъм]]. В началото на [[20 век]] много археолози, които изучават минали общества с преки непрекъснати връзки със съществуващи такива (като тези на [[индианци]]те, в района на [[Сибир]], [[Мезоамерика]] и др.), Следват директния исторически подход, сравняват приемствеността между миналото и съвременните [[Етническа група|етнически]] и културни групи. През [[1960-те]] години възниква археологическо движение, ръководено до голяма степен от американски археолози като [[Луис Бинфорд]] и [[Кент Фланъри]], което въстава срещу утвърдената културно-историческа археология. Те предлагат „Нова археология“, която би била по–„научна“ и „антропологична“, с тестване на [[Хипотеза|хипотези]] и [[научен метод]], значителна част от тези методи биват причислени към [[Процесуална археология|процесуалната археология]].
 
 
=== Дистанционно наблюдение ===
 
Преди реално да започне да копае на дадено място, може да се използва [[Дистанционно наблюдение (археология)|дистанционно наблюдение]], за да се види мястото в голяма площ или да се предостави повече информация за местността или региона. Има два вида инструменти за дистанционно наблюдение – пасивни и активни. Пасивните инструменти откриват естествената енергия, която се отразява или излъчва от наблюдаваната сцена. Пасивните инструменти усещат само излъчване, излъчвано от обекта, който се гледа или отразява от обекта от източник, различен от инструмента. Активните инструменти излъчват енергия и записват отразеното. [[Спътникови снимки|Спътниковите снимки]] са пример за пасивно дистанционно наблюдение. Известни са два активни инструмента за дистанционно наблюдение:
 
*[[Лидар]] (''в превод: Откриване и обхват на светлината'') – използва лазер (усилване на светлината чрез стимулирано излъчване на лъчение) за предаване на светлинен импулс и приемник с чувствителни детектори за измерване на обратно разсеяната или отразена светлина. Разстоянието до обекта се определя чрез записване на времето между предадените и обратно разсеяни импулси и използване на скоростта на светлината за изчисляване на изминатото разстояние. Инструмента може да определя атмосферните профили на аерозоли, облаци и други съставки на атмосферата.
*[[Лазерен висотомер]] – използва лидар (виж по–горе) за измерване на височината на инструменталната платформа над повърхността. Чрез независимо познаване на височината на платформата по отношение на средната повърхност на Земята може да се определи топографията на подлежащата повърхност.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://earthobservatory.nasa.gov/features/RemoteSensing | заглавие = „Remote Sensing: Feature Articles“ | дата = 17 септември 1999 | достъп_дата = 3 ноември 2020 | издател = earthobservatory.nasa.gov | език = en}}</ref>}}
 
Най–простата техника на изследване е повърхностното изследване. Тя включва разресване на зона, обикновено пеша, но понякога с използване на механизиран транспорт, за търсене на характеристики или артефакти, видими на повърхността. Проучването на повърхността не може да открие места или обекти, които са напълно заровени под земята или обрасли с растителност. Проучването на повърхността може също да включва техники за мини изкопни работи като шнекове, кернери и тестове за лопати. Ако не бъдат намерени материали, изследваната зона се счита за естествена.
 
Въздушното проучване се извършва с помощта на камери, прикрепени към [[самолет]]и, [[Въздушен балон|въздушни балони]], [[дрон]]ове или дори [[Хвърчило|хвърчила]].{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.armadale.org.uk/kite03.htm | заглавие = Armadale, West Lothian (2006 – 2019) | достъп_дата = 2 ноември 2020 | издател = armadale.org.uk | език = en}}</ref>}} Птичият поглед е полезен за бързо [[Картография|картографиране]] на големи или сложни обекти. Снимките от въздуха се използват за документиране на състоянието на археологическите разкопки. Въздушното заснемане също може да открие много неща, които не се виждат от повърхността. [[Растения]]та, растящи над погребана от човека конструкция, като каменна стена, ще се развиват по–бавно, докато тези над други видове характеристики (като отпадъчния насип) могат да се развият по–бързо. Снимките на узряващото зърно, което бързо променя цвета си при зреене, разкриват затрупани структури с голяма точност. Снимките от въздуха, направени по различно време на деня допринасят, като показват очертанията на структурите чрез промени в сенките. Въздушното проучване също използва [[Ултравиолетово излъчване|ултравиолетови]], [[Инфрачервено излъчване|инфрачервени]], проникващи в земята [[Радиолокатор|радарни]] дължини на вълните, [[лидар]] и [[Инфрачервена термография|термография]].{{Small|<ref>{{citationcite web|last=Reeves|first= D.M. |year=1936|title=Aerial photography and archaeology|journal=American Antiquity|volume=2|issue=2|pages= 102–07102 – 07|doi=10.2307/275881|jstor=275881}}</ref>}}
 
[[Геофизично проучване (археология)|Геофизичното проучване]] може да бъде най–ефективният начин за проучване под земята. [[Магнитометър|Магнитометрите]] откриват малки отклонения в [[Земно магнитно поле|земното магнитно поле]], причинени от [[Желязо|железни]] артефакти, пещи, някои видове [[каменни конструкции]] и др. Уредите за измерване на електрическото съпротивление на почвата също се широко използвани. Археологически характеристики, чието електрическо съпротивление е в контраст с това на околните почви, могат да бъдат открити и картографирани. Някои археологически характеристики (като тези, съставени от камък или тухла) имат по-голямо съпротивление в сравнение с типичните почви, докато други (като органични отлагания или неопалена глина) имат по-ниско съпротивление.
Въпреки че някои археолози смятат, че използването на [[металотърсач]]и е равносилно на търсене на съкровища, други ги смятат за ефективен инструмент при археологическото проучване.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.elmundo.es/cultura/2015/02/25/54ee2718ca4741d71a8b457b.html | заглавие = „Para los arqueólogos es un ladrón, para los buscadores de tesoros un ídolo“ | дата = 25 февруари 2015 | достъп_дата = 2 ноември 2020 | издател = elmundo.es | език = es}}</ref>}}
 
Регионалното проучване в [[Подводна археология|подводната археология]] използва геофизични или устройства за дистанционно наблюдение като морски магнитометър, [[сонар за странично сканиране]] или поддонен сонар.{{Small|<ref>{{citationcite web|last=Hall|first= E.T. |year=1970|title= Survey techniques in underwater archaeology|journal=Philosophical Transactions of the Royal Society of London. Series A, Mathematical and Physical Sciences|volume=269|issue=1193|pages=121–24121 – 24|doi=10.1098/rsta.1970.0090|bibcode= 1970RSPTA.269..121H |jstor=73925|s2cid= 124297131 }}</ref>}}
 
=== Разкопки ===
След като артефактите и структурите са изкопани или събрани от повърхностни проучвания, е необходимо да се проучат правилно. Този процес е известен като [[анализ след разкопки]] и обикновено е най–трудоемката част от археологическо проучване. Не е необичайно публикуването на окончателни доклади за разкопки за големи обекти може да отнеме години.
 
На основно ниво, на анализ намерените артефакти се почистват, каталогизират и сравняват с публикуваните колекции. Този процес на сравнение често включва класифицирането им типологично и идентифицирането на други места с подобни артефакти. Въпреки това, чрез археологическата наука се предлага много по–обширна гама от аналитични техники, което означава, че артефактите могат да бъдат датирани и техните композиции да бъдат изследвани. Костите, растенията и прашецът, събрани от даден обект, могат да бъдат анализирани с помощта на методите на [[Археозоология|зооархеологията]], [[Археоботаника|палеоетноботаниката]], [[палинология]]та и стабилното изотопно съотношение,{{Small|<ref>{{cite journal|doi=10.1080/10256016.2019.1598986 | pmid=30943760 | volume=55 | issue=3 | title=Is the 'canine surrogacy approach' (CSA) still valid for dogs and humans in market-oriented and subsistence-oriented communities in Brazil? | year=2019 | journal=Isotopes in Environmental and Health Studies | pages=227–236227 – 236 | author=Luiz Abdalla Filho Adibe, Bielefeld Nardoto Gabriela, de Aro Galera Leonardo, Leite de Souza Janaina, Santos Reis Luiza, Almoza Hernandez Yeleine, Sales Rebeca, Guimarães Gerardi Daniel, Antonio Martinelli Luiz| s2cid=93000409 }}</ref>}} докато текстовете обикновено могат да бъдат [[Дешифриране|дешифрирани]].
 
Тези техники често предоставят информация, която иначе не би била известна, и поради това допринасят значително за разбирането на дадено местонахождение.
 
=== Аналитическа и виртуална археология ===
 
Сега [[Компютърна графика|компютърната графика]] се използва за изграждане на виртуални [[Тримерно моделиране|3D модели]] на местоположение, като тронната зала на асирийски дворец или древен Рим. [[Фотограметрия]]та също се използва като аналитичен инструмент, а цифровите [[Топография|топографски]] модели са комбинирани с [[Астрономия|астрономически]] изчисления, за да се провери дали определени структури (като стълбове) са били подравнени с астрономически събития като позицията на слънцето при [[слънцестоене]]. Агентното моделиране и симулация могат да се използват за по–добро разбиране на миналата социална динамика и резултати. [[Извличане на знания от данни]] може да се приложи към големи масиви от археоложката „сива литература“.
 
=== Дронове ===
 
Археолозите по целия свят използват [[дрон]]ове, за да засилят проучванията си и да защитят обектите от заселниците на държавна земя, строители и миньори. В [[Перу]] малки дронове помагат на изследователите да създават триизмерни модели на перуански обекти вместо обичайните плоски карти – в дни и седмици, вместо в месеци и години.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130825124451/http://www.theguardian.com/world/2013/aug/25/peru-archaeologists-drones-ancient-ruins | заглавие = „Peru's archaeologists turn to drones to help protect and explore ancient ruins, theguardian.com“ | достъп_дата = 1 ноември 2020 | издател = web.archive.org | език = en}}</ref>}}
 
== Опазване ==
[[Файл:Blue Shield Fact Finding Mission Libyen.jpg|мини|дясно|250п|Първа мисия за оценка на [[Син щит Интернешънъл]] в [[Либия]], проведена 28 – 30 септември 2011 г. Председателят на организацията – [[Карл фон Хабсбург]] (в ляво)]]
Защитата на археологическите находки за обществеността от катастрофи, войни и въоръжени конфликти все повече се прилага в международен план. Това се случва от една страна чрез международни споразумения, а от друга чрез организации, които наблюдават или прилагат защита. [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]], [[ЮНЕСКО]] и [[Син щит Интернешънъл]] се занимават със защитата на [[Културно наследство|културното наследство]], а оттам и с [[Археологически паметник|археологическите обекти]]. Това се отнася и за интеграцията на мироопазващите сили на ООН. През последните години Син Щит Интернешънъл предприема различни мисии за установяване на факти, за да защити археологическите обекти по време на войните в Либия, Сирия, Египет и Ливан. Значението на археологическите находки за идентичността, туризма и устойчивия икономически растеж многократно се подчертава в международен план.{{Small|<ref>UNESCO convenes Libyan and international experts meeting for the safeguard of Libya’s cultural heritage. UNESCO World Heritage Center - – News, 21. Oktober 2011.</ref><ref>Roger O’Keefe, Camille Péron, Tofig Musayev, Gianluca Ferrari "''Protection of Cultural Property. Military Manual''." UNESCO, 2016, S. 73ff.</ref><ref>Eric Gibson: ''The Destruction of Cultural Heritage Should be a War Crime.'' In: The Wall Street Journal, 2 March 2015.</ref><ref>Eden Stiffman "''Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges"'' in The Chronicle Of Philanthropy, 11 May 2015.</ref><ref>"''UNESCO Director-General calls for stronger cooperation for heritage protection at the Blue Shield International General Assembly."'', UNESCO - – 13 September 2017.</ref><ref>Friedrich Schipper: "''Bildersturm: Die globalen Normen zum Schutz von Kulturgut greifen nicht"'' (German - – The global norms for the protection of cultural property do not apply), In: Der Standard, 6 March 2015.</ref>}}
 
Председателят на Син щит Интернешънъл – [[Карл фон Хабсбург]], заявява по време на мисия за защита на културните ценности в Ливан през април 2019 г. с Временните сили на ООН в Ливан: „Културните ценности са част от идентичността на хората, които живеят на определено място. Ако унищожите тяхната култура, вие също унищожавате тяхната идентичност. Много хора са изкоренени, често вече нямат перспектива и впоследствие бягат от родината си“.{{Small|<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://unifil.unmissions.org/action-plan-preserve-heritage-sites-during-conflict | заглавие = „UNIFIL - – Action plan to preserve heritage sites during conflict“ | дата = 12 април 2019 | достъп_дата = 3 ноември 2020 | издател = unifil.unmissions.org | език = en}}</ref>}}
 
== Събития ==
 
Ярки събития в историята на археологията през годините, във хронологичен вид: