Разлика между версии на „Македонска литературна норма“

м
редакция без резюме
Етикет: Ръчна отмяна
м
{{цитат|The Macedonian language is actually an artifact produced for primarily political reasons (Македонският език всъщност представлява артефакт, произведен основно по политически причини).}}
 
В продължение на десетилетия контактите и културният обмен между България и Северна Македония са били ограничени. Днес обаче контактите от всякакъв характер между населението на двете страни стават все по-активни. Въпросът как тези усилени контакти ще се отразят на бъдещото развитие на северномакедонската езикова норма не е бил подлаган на сериозен научен анализ. Обаче е имало редица случаи българи, посетили [[Северна Македония]], да бъдат бъркани с македонци от местните жители заради говореният от тях език.<ref>[https://www.quora.com/Can-the-speakers-of-Bulgarian-and-Macedonian-easily-understand-each-other Могат ли лесно да се разбират говорителите на български и македонски?]</ref>
 
Битува и противоположно мнение. Според поета Румен Леонидов съдбата на [[българи]] и [[македонци (нация)|македонци]] „вече е различна“. „Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна.“ „Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език.“ Необходимо е „да се преодолеят емоциите и да се приемат фактите спокойно“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm | заглавие = Да заровим езиковия проблем | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Леонидов | първо_име = Румен }}</ref> Езиковедът [[Благой Шклифов]] твърди, че създаването на македонската книжовна норма е било улеснено от кодификацията на [[Български език#Новобългарски език|новобългарския език]] след Освобождението, изцяло на основата на източнобългарските говори. Той предлага като решение в книжовния език да бъдат възприети част от изразите, използвани в македонската норма – равноправно като в случая с думата за крак – „нога“, или в замяна – за замяна на [[Чужди думи|чуждици]].<ref>[http://www bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Bl_Shkliov_ZDOBE.pdf За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни"].</ref> Историкът [[Коста Църнушанов]] от своя страна посочва силната роля, която изиграват включените в македонската норма сърбизми в различни сфери с цел максималното ѝ отдалечаване от книжовния български и максималното ѝ приближаване с перспектива за поглъщане - към сръбския и вижда като основно решение десърбизацията на първата.<ref> [http://macedonia.kroraina.com/statii/mp_1991_1_tsyrnushanov.html СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН “ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК” (ЧАСТ ПЪРВА.)]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/statii/mp_1991_2_tsyrnushanov.html СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН „ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК” (ЧАСТ ВТОРА)]</ref>
 
Битува и противоположно мнение. Според поета Румен Леонидов съдбата на [[българи]] и [[македонци (нация)|македонци]] „вече е различна“. „Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна.“ „Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език.“ Необходимо е „да се преодолеят емоциите и да се приемат фактите спокойно“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm | заглавие = Да заровим езиковия проблем | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Леонидов | първо_име = Румен }}</ref> Езиковедът [[Благой Шклифов]] твърди, че създаването на македонската книжовна норма е било улеснено от кодификацията на [[Български език#Новобългарски език|новобългарския език]] след Освобождението, изцяло на основата на източнобългарските говори. Той предлага като решение в книжовния език да бъдат възприети част от изразите, използвани в македонската норма – равноправно като в случая с думата за крак – „нога“, или в замяна – за замяна на [[Чужди думи|чуждици]].<ref>[http://www bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Bl_Shkliov_ZDOBE.pdf За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни"].</ref> Историкът [[Коста Църнушанов]] от своя страна посочва силната роля, която изиграват включените в македонската норма сърбизми в различни сфери с цел максималното ѝ отдалечаване от книжовния български и максималното ѝ приближаване с перспектива за поглъщане - към сръбския и вижда като основно решение десърбизацията на първата.<ref> [http://macedonia.kroraina.com/statii/mp_1991_1_tsyrnushanov.html СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН “ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК”
(ЧАСТ ПЪРВА.)]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/statii/mp_1991_2_tsyrnushanov.html СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН „ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК” (ЧАСТ ВТОРА)]</ref>
Засилващите се политически и икономически връзки между Република [[България]] и Република [[Северна Македония]] налагат все по-честа размяна на документи. Комуникациите обаче са затруднени по следните причини: от 1912 г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите 1915 – 1918 и 1941 – 1944) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от 1945 г. – на македонски; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се превеждат. Не съществуват обаче пълни българо-македонски и македонско-български речници.
 
== Бележки ==
<references />
 
 
{{Славянски езици}}