Разлика между версии на „Китайски език“

м
редакция без резюме
м (форматиране/правопис)
м
 
В лингвистичен аспект въпросът дали разновидностите на китайския са „езици“, или „[[диалект]]и“ е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; само [[мандарин|китайския мандарин]] включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света.
 
Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, макар че всички говорими разновидности са [[тон (лингвистика)|тонални]] и [[аналитичен език|аналитични]]. Основните регионални езикови групи са на брой между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на [[езикова класификация|класификация]]), от които най-многочислена (до този момент) е групата [[мандарин]] (885 милиона),<ref name="Top 100 Languages by Population">[http://web.archive.org/web/19990429232804/www.sil.org/ethnologue/top100.html Top 100 Languages by Population], на английски език, последно обновяване – февруари 1999 г., публикувано на 29.04.1999, посетен на 28.10.2015.</ref> следвана от групата [[ву]] (90 милиона), [[мин (език)|мин]] (70 милиона) и [[кантонски език|кантонски]] (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото дори между отделните европейски езици, въпреки че някои като диалектите [[сианг]] и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми.
 
Китайският е класифициран като [[макроезик]] с тринадесет под-езика в ISO 639 – 3, въпреки че въпросът как трябва да се определят китайските езикови разновидности – като много „езици“ или като „диалекти“ на един-единствен език – все още не е напълно уточнен.