Кино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правопис Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция |
м Bot: Automated text replacement (-\b([А-Яа-я][а-я]*)нн(ен|на(?:та)?|но(?:то)?|ни(?:ят?|те)?)\b +\1н\2); козметични промени |
||
Ред 1:
{{към пояснение}}
{{дописване}}
'''Кинематографията''' или накратко '''кино''' (от [[гръцки]]: ''kinesis'' (движение) и ''graphos'' (запис)) е вид визуално [[изкуство]], възникнало в края на [[19 век]]. Основава се на фотографиране на [[филм|движещи се изображения]] изложени на светлина или друго [[електромагнитно излъчване]] и записването им в аналогов вид върху [[фотографски филм]] или по електронен начин чрез [[сензор]] в [[Цифрово изображение|цифров вид]].<ref>{{cite book | title = The Focal Dictionary of Photographic Technologies | last = Spencer | first = D A | year = 1973 | publisher = Focal Press | isbn = 978-0133227192 | pages = 454 | lang = en }}</ref> Често киното е определяно като „седмото изкуство“, според израза на италианско-френския критик Ричиото Канудо, популяризиран през 20-те години на XX век.<ref>{{cite book | title = Histoire du cinéma mondial, des origines à nos jours | last = Садул | first = Жорж | authorlink = Жорж Садул | year = 1949 | publisher = Ernest Flammarion | lang = fr }}</ref>
== История ==
Ред 13:
Но за да се роди киното в истинския смисъл, трябвало да се появи фотографията. Първата фотография на [[Жозеф Ниепс]] е направена 1823 г. и е озаглавена „Сложената маса“. Процесът на заснемане отнемал 14 часа. След време позирането било намалено до няколко секунди, за което спомогнало откриването на „влажния колодиум“, възприет от всички 1851 г. Същата година в първите фотографски ателиета се появяват движещите се фотографии. Първата поредица от снимки била направена от англичанина Едуард Майбридж през 1872 г. Калифорнийският милиардер Лиланд Стенфорд платил на Майбридж, за да заснеме движенията на състезателен кон в галоп ([[Сали Гарднър в галоп]]). Снимките се направени около писта за конни състезания и са публикувани през 1878 г., което предизвиква възхищение и възмущение в обществеността. Майбридж продължава да пътува из Европа и да усъвършенства фотографския процес.{{hrf|Садул|1959|18 – 20}}
Физиологът Етиен-Жул Марей превръща хронофотографа с неподвижна [[фотографска плака]] (1882) в хронофотограф с подвижна плака чрез приспособявенето на филмовите фоторолки „[[Кодак]]“. През октомври 1888 г. Марей представя в [[Френска академия на науките|Академията на науките]] първите снимки на [[Фотографски филм|лента]]. Льопренс и Фриз Гриин успели да прожектират лента върху екран в лабораторията благодарение на перфорацията на лентата. Перфорацията е възприета и от Емил Рейно – създател на рисувания филм. През 1877 г. Рейно изобретява „праксиноскопа“, който представлява усъвършенстван зоотроп с огледален барабан. През 1888 г. Рейно създава своя оптически театър, с който дава публични прожекции на цветни движещи се рисунки в музея „Гревен“. Прожекциите на Рейно са предвестник на съвременния [[анимационен филм|
Значителен тласък за появата на киното дават [[Томас Едисън|Томас Алва Едисън]] и неговият сътрудник Уилям Кенеди Лори Диксън. През лятото на 1889 г. Едисън посещава Общата изложба в Париж и се запознава с хронографа.{{hrf|Ганев|1983|18}} След няколко безуспешни опити да комбинира фонографа с движещи се картинки, изобретателят се обръща към изобретението на Марей.{{hrf|Садул|1959|21}} Едисън и Диксън създават целулоидната 35 мм лента с четири чифта перфорация на всяка картина, специално изработена от фирмата за фотоматериали „Истмен Кодак“ и ползвана до ден днешен.{{hrf|Садул|1959|21}}
=== Първият филм ===
| |||