Юрай Яношик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени; козметични промени |
|||
Ред 5:
| описание =
| портрет = Wladyslaw Skoczylas - Janosik.jpg
| портрет-описание = Юрай Яношик. [[Ксилография]] на полския гравьор [[Владислав Скочиляс]]
| роден-място = с. Терхова, [[Жилина (район)|Жилински район]], [[Словакия]]
| починал-място = [[Липтовски Микулаш]], Словакия
Ред 13:
}}
'''Юрай Яношик''' ({{lang|sk|Juraj Jánošík}}; {{lang|hu|Jánosik György}}; {{lang|pl|Jerzy Janosik}}; 25 януари 1688, [[Терхова]] – 17 март 1713 г., Липтовски Микулаш) е легендарен [[Словакия|словашки]] разбойник и революционер.
== Биография ==
Яношик е роден в богато селско семейство. През
След поражението ѝ край [[Тренчин]] служи в австрийската армия в гарнизона на Битчанския замък. Там се среща с разбойника Томаш Ухорчик и заедно с бандата му започва да краде коне и да ги продава в [[Полша]]. По-късно става водач на разбойници. Заловен е през 1712 г., но подкупва охраната и успява да избяга. Отново е заловен в Кленовац през 1713 г.<ref>{{икона|cs}} [https://web.archive.org/web/20081202030044/http://www.ilcik.cz/tradice/janosik/ Jaká je pravda o Jánošíkovi a Ilčíkovi?]</ref> На 16 март 1713 г. Яношик е обвинен в многобройни грабежи, както и за убийството на свещеника Юрай Вентик, което не признава дори и след изтезания. На [[17 март]] 1713 г. е изпълнена смъртната му присъда чрез провесване за реброто.
Според словашките легенди, Юрай Яношик с бандата си живее в горите между [[Жилина]] и [[Липтовски Микулаш]] и атакува оттам преминаващите пътници. Според полските легенди, той също така граби и в [[Полша]]. В [[Словакия]] Яношик носи аурата на [[Робин Худ]]. На него са посветени творби на класиците на словашката литература Ян Бото, Андрей Сладкович и Янко Крал, композитора Ян Цикер. Яношик е известен и в [[Чехия]] – чешкият класик [[Алоис Ирасек]] включва легендата за него в „Старинни чешки сказания“. Режисьорът Иржи Махен създава спектакъл за Яношик (главната роля играе чешкия поет Витеслав Незвал). Поляците го възприемат като своя [[Татри|татрански]] герой. Беларуският поет Максим Танк му посвещава свои стихове. Иля Еренбург в обръщението си към „чехословаците“ през ноември 1941 г. по московското радио казва: "В този тежък ден искам да ви кажа прости думи на надежда: ще се срещнем в свободна Прага ... ще се срещнем в Братислава ... Ще пеем песни за Яношик. Ще видим трицветния флаг над Храдчани.”.<ref>''Эренбург И.'' Война. М., 1942, с.256 – 257.</ref>▼
== Национален герой ==
▲Според словашките легенди
[[Иля Еренбург]] в обръщението си към „чехословаците“ през ноември 1941 г. по московското радио казва: "В този тежък ден искам да ви кажа прости думи на надежда: ще се срещнем в свободна Прага..., ще се срещнем в Братислава... Ще пеем песни за Яношик. Ще видим трицветния флаг над Храдчани.”<ref>Эренбург И. „Война“. М., 1942, с. 256 – 257</ref>
Произведения, посветени на Яношик:
* Първият пълнометражен словашки черно-бял филм „Яношик“ (1921)
* Чехословашки филми от 1935 и 1963 г.
* Едноименната опера от Ян Цикер (Братислава, 1954
* Полски филм, 1974 г.
* Полски сериал, 1973 – 1974 г.
*
* Балада за деца от Маргарита Фигули (1980
* Филмът „Яношик: Истинска история“ (2009
== Източници ==
<references />
{{СОРТКАТ:Яношик, Юрай}}
[[Категория:История на Словакия]]
[[Категория:Революционери]]
[[Категория:Престъпници]]
[[Категория:Словаци]]
[[Категория:Екзекутирани хора]]
|