Кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Балкански кръстоносни походи (1396 – 1444): обединявам варненските |
|||
Ред 174:
В 1394 г. папа [[Бонифаций IX]] обявява кръстоносен поход срещу [[турци]]те. Войски от целия християнски свят – [[Испания]], [[Франция]], [[Германия]], [[Англия]], [[Унгария]], [[Чехия]] и [[Полша]], [[Венеция]], [[Генуа]], [[Кипър]] и [[Родос]], [[България]] и [[Влахия]], общо над 90 000 меча, водени от император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд I]], се бият срещу турците и техния съюзник [[Сърбия]]. Успешно освобождават западните български земи, [[Видин]] и [[Оряхово]], но след поражението при Никопол на [[25 септември]] [[1396]] г. губят войната.
==== Варненски кръстоносен поход
{{основна|Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело - 1443 г.|Битка при Варна}}▼
[[Файл:Crusade of Varna map.png|мини|300px|Карта на
▲{{основна|Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело - 1443 г.}}
На [[1 януари]] [[1443]] г. папа [[Евгений IV]] обявява с „Кръстоносна була“ кръстоносния поход. Полско-унгарският крал [[Владислав III Ягело|Владислав III Варненчек]] и трансилванският войвода [[Янош Хуняди]] повеждат похода. Освободени са западните български земи с градовете [[Ниш]], [[Пирот]] и [[София]] и войските достигат до [[Златица]] и [[Ихтиман]]. Идването на зимата обаче затруднява неимоверно преминаването през планинските проходи и напредването на армията, това принуждава кръстоносците да се върнат. Въстаналите и помогнали на християнските войски български селища са разорени от турците. Унгарците и поляците подписват десетгодишно примирие с османците.
[[Файл:Battle of Varna, Jan Matejko.jpg|мини|300px|''Битката при Варна'', худ. [[Ян Матейко]]]]
През [[септември]] [[1444]] г. кръстоносните войски прекосяват [[Дунав]] и навлизат в България, отново водени от Владислав III Варненчек и трансилванския войвода Янош Хуняди. Освободена е цяла [[Северна България]] от [[Видин]] до [[Калиакра]], но [[Венеция]] извършва предателство и срещу голяма сума прехвърля големи турски сили от [[Мала Азия]] на европейския бряг.
Решителната битка с турците става [[Битка при Варна|при Варна]]. Подведен от младежки авантюризъм, младият крал нарушава бойния план, и когато Хунияди вече печели сражението, кралят, за да спечели славата на победител, си позволява да напусне командния пункт и сам да се вреже в центъра на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], пазещ султана. При тази атака пада убит, главата му е набита на кол и издигната към настъпващите християнски войски. Това напълно ги деморализира, те отстъпват и губят сражението и войната. България е окончателно завладяна за 434 години, а турците
== Последици ==
| |||