|
[[Файл:Bogomilist expansion.svg|мини|300px|дясно|Развитие на Богомилството]]
'''Богомилите''' са идейниАпостоли последователи на учениетоХристовото наУчение българскиразпространявано свещеник,в живялБългария, по време на царуването на [[цар]] [[Петър I (България)|Петър I]] (927 – 969), известен като [[поп Богомил]]. Първите сведения<ref>1. Две писма (''загубени'') на българския цар Петър до цариградския патриарх Теофилакт, в които се интересува какво отношение да възприеме към новопоявилото се по българските земи учение. Запазено е второто писмо на Теофилакт в отговор на запитването, в което обстойно се разглеждат наказанията и мерките за борба с движението и, особено, с идейните му водачи. 2. Първото споменаване на Поп Богомил се намира в беседата на Презвитер Козма. 3. В анатема на ''Бориловия синодик'' са проклети освен Богомил и ученика му Михаил, още няколко техни верни последователи: Тодор, Добри, Стефан, Василий и Петър. Друга анатема гласи: ''"за поп Богомил, който възприе при Петър, българския цар, манихейската ерес и я разпространи в българските земи''.</ref> за появата на '''богомилството''' говорят за враждебното отношение на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], къмзащото тя вижда в него изаплаха за окачествяванетосвоята мувласт катонад вреднахората и опасно за интересите на църквата и държаватацарската [[манихейство|манихейска]]власт. [[ерес]],Основател примесенана сБогомилството [[павликянство]].<ref>Димитърв Ангелов,България ''Богомилството'',е Боян БулвестМага(най-2000,малкия Софиясин на цар Симеон), 1993а поп Богомил е негов последовател и член на Богомилското Братство.</ref>
Съвременните учени характеризират богомилството като [[Дуализъм (религия)|дуалистично]], [[Феодализъм|антифеодално]] и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи – [[Мизия]], [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], в бурните времена предшестващи [[Византия|византийското]] нашествие.<ref>Кръстина Гечева, ''Богомилството. Библиография'', ИК „Гутенберг“, София, 2007.</ref> Корените му като цялостно социалнореволюционно-реформаторско Гностично Учение по съдържание и религиозно по форма, движение трябва да се търсят непряко в учениетоУниверсалното наХристово дуалистичнияГностично [[гностицизъм]]Учение и пряко в масовите депортации от Византия на [[арменци]] и [[сирийци]], сред които има мнозина [[павликяни]], в земите на [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]].
== Наименование ==
Названието на богомилите идва от името на поп Богомил, нокойто широкое разпространение придобиватпроповядвал и названията на богомилите [[торбеши]], както и ''бабуни'' – от предполагаемото място, където живял и проповядвал учението сиживеел попспоред Богомилтова –Универсално [[планина]]таХристово [[БабунаГностично (планина)|Бабуна]]Учение.
Интересен и уникален е случаят с [[Босненска църква|Босненската църква]], която институционализира богомилството, а впоследствие съдейства за трайната [[ислямизация]] на [[населението]] на [[Босна (област)|Босна]], което днес се идентифицира като [[бошняци]], т.е. [[славяни]]-[[мюсюлмани]]. Според някои български учени (напр. Пламен Павлов) сходна е появата и на повечето от значимите локални групи на българите мюсюлмани (наричани традиционно българо-мохамедани или „помаци“) – тези българи и днес живеят по места, където богомилското учение е било особено силно (Западните Родопи съвпадат с богомилската „църква Драговичия“, Македония – с „църквата България“ според западните извори), което показва близостта в съдбата на „еретиците“ в Босна и българските земи.
== Влияние и разпространение ==
Разпространено първоначално в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], богомилското движение създава там първите си [[Църква (институция)|църкви]]. Като един от центровете на богомилското движение се оформя село [[Добърско]] в [[Рила]].<ref>[https://svetimesta.com/България/Благоевградска/Dobarsko svetimesta.com]</ref> Въпреки преследванията, на които е била подлагана богомилската ерес, особено по времето на [[Византийско владичество|византийското господство]], това религиозно учение просъществува в [[България]] чак до [[XV век]]. Голяма част от изповядващите го приемат исляма след османското нашествие: от тях произлизат днешните помаци, торбеши и пр. Последното наименование също е свързано с богомилството. Според [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]] така били наричани част от богомилите в Македония. Само една част от [[павликяни]]те запазили своето, макар и доста поизбледняло учение чак до [[XVII век]], когато [[францисканци]]те ги обръщат към [[католицизъм|католицизма]].
В [[Велико княжество Сърбия|Сърбия]] през [[XII век]] след [[Църковно-народен събор|събора]] на [[Петрова църква]], богомилите са безмилостно преследвани от [[Стефан Неманя]], а книгите им изгорени. Значително по-сигурно те се укрепват в [[Босна и Херцеговина]]. Някои от тях бягат натам след [[1170]] година, където намират сериозна подкрепа от босненските владетели ([[Бан (титла)|банове]]) и по-късни [[крал]]е. Владетелят [[бан Кулин]] бил страстен богомил и [[сектаБратството там|сектата]]та наброявала десетки хиляди привърженици в [[страна]]та. Оттам разпространението ѝ стига до сърцето на [[Западна Европа]]. В средновековна Македония богомилите са наричани бабуни, название което идва от планината [[Бабуна (планина)|Бабуна]].
==== Богомилски гробища в Македония ====
|
