Антон Макаренко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
без суперлативи
Ред 21:
}}
 
'''Антон Семьонович Макаренко''' ({{lang|uk|Анто́н Семе́нович Макаре́нко}}),; ({{lang|ru|Анто́н Семёнович Мака́ренко}}) е световно-известен съветски възпитател, [[педагог]] в Украйна и [[писател]] в Русия.
 
Преди 1903 г. завършва педагогически курсове и започва да работи във вечерното училище в Белополие, като ограмотява колегите на баща си. В периода 1913 – 1917 г. завършва [[Полтава|Полтавския]] висш институт (със златен медал).
 
В началото прогимназиален учител, след революцията Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и на бездомни безпризорни деца. През 1920 г. организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г.  комуната „Феликс Дзерджински“. В тези колективи малолетните са разделени на групи за извършване на обща работа под ръководството на възпитател. Така те се социализират и придобиват чувство за „осъзната дисциплина“.
"''Възпитателният процес е процес, който търпи постоянно развитие, и отделните му детайли зависят от общия тон, зададен в семейството. А общият тон не може да бъде измислен и поддържан изкуствено. Общия тон, скъпи родители, го задавате с вашия собствен живот и вашето собствено поведение."'' Антон Макаренко
 
В началото прогимназиален учител, след революцията Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и на бездомни безпризорни деца. През 1920 г. организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. — комуната „Феликс Дзерджински“. В тези колективи малолетните са разделени на групи за извършване на обща работа под ръководството на възпитател. Така те се социализират и придобиват чувство за „осъзната дисциплина“.
 
След педагогическата си практика и организационна работа (главно в Североизточна Украйна) Макаренко се преселва в Москва, където покрай работата си започва да пише по професията си. Сред по-известните му произведения са „[[Знамена на кулите]]“ (1938 г.) и романизираният разказ „[[Педагогическа поема]]“ (1933 – 1935 г.), в който споделя натрупания възпитателски опит. Книгата „Педагогическа поема“ е преведена на български и френски.