Кино на САЩ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране/правопис |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
== История ==
=== Начало и Форт
{{основна|Нямо кино}}
[[Файл:Great train robbery still.jpg|Джъстин Барнес като главатарят на престъпна банда Бронко Били Андерсън в „Големият влаков обир“ (1903).|мини|ляво]]
Ред 56:
Въпреки това, някои продукции като испанската версия на Дракула от 1931 г. остават любими на публиката заедно с оригинала. До средата на 30-те процесът на дублиране се усъвършенства значително и процесът на паралелните езикови версии на филми е оставен.
=== Златна ера на Холивуд (1913 – 1969) ===
[[Файл:Golden Age of Hollywood.png|мини|ляво|500px|'''Филмови звезди от „Златната ера на Холивуд“'''<br>'''Първи ред''' (''от ляво надясно''): [[Грета Гарбо]], [[Хъмфри Богарт]], [[Лорън Бекол]], [[Кларк Гейбъл]], [[Катрин Хепбърн]], [[Фред Астер]], [[Джинджър Роджърс]], [[Марлон Брандо]], [[Братя Маркс]], [[Джоан Крофорд]];<br>'''Втори ред:''' [[Джон Уейн]], [[Джеймс Стюарт]], [[Бъстър Кийтън]], [[Клодет Колбер]], [[Джийн Кели]], [[Бърт Ланкастър]], [[Джуди Гарланд]], [[Грегъри Пек]], [[Елизабет Тейлър]], [[Кърк Дъглас]];<br>'''Трети ред:''' [[Бети Дейвис]], [[Одри Хепбърн]], [[Джийн Харлоу]], [[Алфред Хичкок]], [[Джон Форд]], [[Хауърд Хоукс]], [[Грейс Кели]], [[Лорънс Оливие]], [[Марлене Дитрих]], [[Джеймс Кагни]];<br>'''Четвърти ред:''' [[Ава Гарднър]], [[Кари Грант]], [[Ингрид Бергман]], [[Хенри Фонда]], [[Мерилин Монро]], [[Джеймс Дийн]], [[Орсън Уелс]], [[Мей Уест]], [[Уилям Холдън]], [[София Лорен]]<br>'''Пети, краен, ред:''' [[Вивиан Лий]], [[Джоан Фонтейн]] заедно с [[Гари Купър]], [[Спенсър Трейси]], [[Барбара Стануик]], [[Лилиан Гиш]], [[Тайрън Пауър]], [[Шърли Темпъл]], [[Джанет Лий]] заедно с [[Чарлтън Хестън]], [[Рита Хейуърт]], [[Мери Пикфорд]]]]
Ред 71:
„Парамаунт“ придобива киносалоните „Балабан“ и „Катц“ през 1926 г. като отговор на успеха на Уорнър. „Ер Кей Оу“ купува няколко театъра в края на 20-те и взима мнопола на салоните за филми в [[Детройт]], [[Мичиган]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cobbles.com/simpp_archive/united-detroit_paramount-history.htm | заглавие = „The Paramount Theater Monopoly“ | достъп_дата = 6 май 2020 | издател = Cobbles.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> През 30-те почти всички първокласни прожекционни зали в големите градове в САЩ са собственост на петте големи студиа – „Ем Джи Ем“, „Парамаунт“, „Ер Кей Оу“, „Уорнър брадърс“ и „Туенти сенчъри фокс“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.filmsite.org/20sintro.html | заглавие = „Film History of the 1920s“ | достъп_дата = 6 май 2020 | дата = | труд = | издател = Filmsite.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>
==== Студийната система ====
[[Файл:Hollywood-Studios-1922.jpg|мини|дясно|Филмовите студия в Холивуд през 1922 г.]]
Ред 85:
Апогей на студийната система може да се счита годината 1939, когато излизат класически заглавия като: „[[Магьосникът от Оз]]“, „[[Отнесени от вихъра (филм)|Онесени от вихъра]]“, „[[Дилижанс (филм, 1939)|Делижансът]]“, „[[Господин Смит отива във Вашингтон|Г-н Смит отива във Вашингтон]]“, „Брулени хълмове“, „Само ангелите имат криле“, „[[Ниночка]]“ и „Полунощ“. Сред другите филми от „Златната епоха“, които се считат за класики са: „[[Казабланка (филм)|Казабланка]]“, „[[Животът е прекрасен (филм, 1946)|Животът е прекрасен]]“, „Това се случи една нощ“, оригиналния „Кинг Конг“, „Бунтът на Баунти“, „[[Цилиндър (филм)|Цилиндър]]“, „[[Светлините на града]]“, „[[Ред Ривър (филм, 1948)|Червената река]]“, „[[Дамата от Шанхай]]“, „[[Прозорец към двора]]“, „[[На кея]]“, „Бунтовник без кауза“, „[[Някои го предпочитат горещо]]“ и „Манджурският кандидат“.
=== Западане на студийната система (края на 40-те) ===
[[Файл:Percentage of the US Population that went to the Cinema on Average, Weekly, 1930-2000.png|мини|дясно|Процент на американците, които посещават киносалони средно на седмица от 1930 до 2000.]]
[[Файл:Walt Disney Snow white 1937 trailer screenshot (13).jpg|мини|дясно|[[Уолт Дисни]] представя всяко от седемте джуджета в сцена от оригиналния трейлър на „Снежанка и седемте джуджета“.]]
Студийната система и Златната епоха на Холивуд се разпадат под натиска на две нови сили, които се развиват в края на 40-те:
* Федералното антитръст действие, което разделя филмопроизведството от показването на филми по кината.
* Появата на [[телевизия]]та
През 1938 г. „Снежанка и седемте джуджета“ на Уолт Дисни по време на поредица от слаби филми, произведени от големите студиа. Продукцията на Дисни за кратко време става най-доходоносния филм до този момент. Снежанка е независими анимационне филм, в който не участват звезди на киното.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cobbles.com/simpp_archive/paramountcase_1slump1938.htm | заглавие = „The Independent Producers and the Paramount Case, 1938-1949. Part 1: The Hollywood Slump of 1938“ | достъп_дата = 12 ноември 2020 | фамилно_име = Aberdeen | първо_име = J A | дата = 6 септември 2005 | издател = Hollywood Renegades Archive | език = en }}</ref> Това допълнително подклажда вече назрелия проблем със системата „блок-букинг“, която продава множество филми на театрите. В системата студиата могат да продават само целогодишни график на филмите и то наведнъж, като в списъка участват и посредствени филми, които по този начин се пробутват на театрите.
Помощник главния прокурор Търман Арнолд, бележит адвокат на конкурентното право в администрацията на Рузвелт, се възползва от тази възможност и месец юлш 1938 г. започва производство срещу осемте най-големи студиа на Холивуд за груби нарушения срещу [[Антитръстов закон Шърман|Антитръстовия закон на Шерман]].<ref name="tmcd">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://time.com/time/printout/0,8816,849344,00.html | заглавие = „Consent Decree“ | достъп_дата = 12 ноември 2020 | дата = 11 ноември 1940 | издател = [[Тайм (списание)|Тайм]] | език = en }}</ref><ref name="hwra">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://cobbles.com/simpp_archive/paramountcase_3consent1940.htm | заглавие = „The Independent Producers and the Paramount Case, 1938-1949. Part 3: The Consent Decree of 1940“ | достъп_дата = 12 ноември 2020 | фамилно_име = Aberdeen | първо_име = J A | дата = 6 септември 2005 | издател = Hollywood Renegades Archive | език = en }}</ref> Федералният иск довежда пет от осемте студиа („Големите пет“ – Уорнър Брадърс, Ем Джи Ем, Фокс, Ер Кей Оу и Парамаунт) да постигнат споразумение с Арнолд през октомври 1940 г. и да подпишат декрет за съгласие в рамките на три години. Декретът прави следните промени:
* Премахва блок-бук за късометражните филми с аргумент, познат като „един кадър“ или „пълна сила“.
* Премахва включването на не повече от пет пълнометражни филми в театрите, държани от тяхните производители.
* Отмяна на практиката „сляпо купуване“ (закупуване на филми от театралната зона, без предварителен преглед на лентите). Вместо това се организира търговска прожекция всяка втора седмица, в която представителите на всички 31 театрални зони на САЩ преглеждат продуктите преди да бъдат показани на екрана.
* Създаване на административен съвет във всяка театрална зона, който да следи и да налага тези изисквания.<ref name="tmcd" />
„Малките три“ студиа ([[Юнивърсъл Студиос]], [[Юнайтед Артистс]] и [[Кълъмбия Пикчърс]]), които не държит никакви киносалони, отказват да участват в указа за споразумение.<ref name="tmcd" /><ref name="hwra" /> Редица независими филмови продуценти също са недоволни от поставените условия. Те създават съюз, познат като „Общност на независимите филмови продуценти“ и съдят Парамаунт за монопола, който все още упражнява студиото върху всички кинотеатри на Детройт. Студиото добива доминираща роля в света на киното след като актьори като Боб Хоуп, [[Полет Годар]], Вероника Лейк, Бети Хътън, певеца [[Бинг Крозби]], Алан Лад и дългогодишния им участник [[Гари Купър]] (работи за Парамаунт от 1942 г.) стават световноизвестни кинозвезди. Останалите компании от Голямата петорка не отговарят на изискванията на указа по време на Втората световна война, без значение от последиците. След войната те се присъединяват към Парамаунт като обвиняеми срещу Холивудското антитръст дело. Последвани са и от „малките три“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cobbles.com/simpp_archive/paramountcase_4equity1945.htm | заглавие = „The Independent Producers and the Paramount Case, 1938-1949. Part 4: The Studios in Federal Court, 1945“ | достъп_дата = 12 ноември 2020 | фамилно_име = Aberdeen | първо_име = J A | дата = 6 септември 2005 | издател = Hollywood Renegades Archive | език = en }}</ref>
Върховният съд постановява, че собствеността на големите студиа върху театрите и разпространението на филми е грубо нарушение на Антитръстовия закон на Шерман. В резултат на решението, филмовите компании започват да освобождават актьорите и техническия състав от длъжностите им. Това променя изцяло парадигмата за създаване на филми в холивудските студиа, като всяка компания може да наема изцяло различен актьорски състав и креативен акип.
Решението води до загуба на характерните черти и белези, които различават един от друг Метро Гоудуин Майър, Парамаунт Пикчърс, Юнивърсъл Студиос, Колумбиа Пикчърс, Ер Кей Оу Пикчърс и Туенти Сенчъри Фокс. Някои филмови режисьори, като Сесил Би. Демил, запазват договора с актьорите до края на техните кариери и използва същия производствен състав във филмите си. Заради това изключение продуктите на Демил от 1932 г. до 1956 г. запазват своя характерен изглед.
== Източници ==
| |||