Български църковни общини в Македония: Разлика между версии

'''Българските църковни общини в Македония''' са гражданско-църковно сдружения на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]] в областта. Повечето такива общини са създадени в средата на XIX век по време на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]] и постепенно се отделят от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], за да преминат в лоното на [[Българската екзархия]], призната през 1870 година. За времето на съществуването си църковните общини са основен двигател за развитието на културата и просветата на [[Македония (област)|македонските]] [[българи]] и за дълго време са основните институции, чрез които се съхранява [[българщина]]та. След [[Балкански войни|Балканските войни]] общините, останали на територията на [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Османската империя]], са затворени, а тези в [[Царство България|България]] са преобразувани според държавната образователна система.

 

[[Файл:Seals of Voden Bulgarian Municipality.jpg|мини|250п|Печати на [[Воденска българска община|Българската църковна и гражданска община]] и на Българското читалище във [[Воден]] (1870).]]

По време на [[Танзимат]]а при управлението на султан [[Махмуд II]] започват да се създават условия за развитието на църковното и учебното дело. Въз основа на издаването на [[Хатихумаюн]]а през 1856 година е въведен закон за поданничеството и народното образование през 1869 година. На базата на този закон започват да се създават църковни общини, които да изграждат църкви и училища, да развиват църковно-училищния живот, както и да намират и издържат учители. В църковните общини участват хора от еснафското и търговското съсловие, които постепенно изтласкват чорбаджийското съсловие, защитаващо най-често пропатриаршистки позиции.