Български църковни общини в Македония: Разлика между версии

През 1882 година [[Наум Спространов]] дава инициатива за създаване на устав на [[Солунска българска община|Солунската община]], който е съобразен с изискванията на Българската екзархия и поради общите му начертания се прилага за всички български общини в [[Македония (област)|Македония]]. Дотогава общините действат спонтанно и по подобие на гръцките църковно-училищни общини<ref>[http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 – 1903) – статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.282 – 283.]</ref>. В 1883/1884 година към Екзархията е формиран училищен отдел, който да ръководи просветната дейност в Македония и да разпределя финансовите средства за тях, изпратени от [[Княжество България|България]].<ref>Трајановски, Александар. Бугарската егзархија и македонското национално-ослободително движење (1893 – 1908), Скопје, 1982</ref> Срещу силно централизираната политика на Екзархията относно църковните общини и образователната система се обявява създадената през 1893 година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]]. Антиекзархийското движение е подето от революционерите публицисти [[Гьорче Петров]], [[Петър Попарсов]] и други, като в крайна сметка спорът е решен в полза на [[ВМОРО]], революционното движение се обединява с еволюционното, а Екзархията приема списъци с учители революционери, които разпределя по места, за да създават революционни комитети.

 

[[Файл:Bulgarian mitropolites from Macedonia.jpg|мини|350п|Изгонените български владици от Македония през 1913 година. Седнали от ляво надясно: [[Козма Дебърски]], [[Авксентий Пелагонийски]], [[Мелетий Велешки]]. Прави от ляво надясно: [[Иларион Нишавски]], [[Неофит Скопски (екзархийски митрополит)|Неофит Скопски]] и [[Борис Охридски]].]]