Разлика между версии на „Алея на българо-руската дружба“

м
редакция без резюме
м
м
 
През 1878 – 1879 г. са издигнати надгробни паметници и саркофази с надгробни плочи при „Сър пазар“ и местността „Червен бряг“. Окръжния началник предлага да заплати на собствениците земята ''„където са погребани падналите славно руски войници“''. Те писмено се отказват с нарочно заявление: ''„С благодарност отстъпваме и заграждаме тия места без никъкво възнаграждение. Затова молим покорно да се приеме от началствата това наше скромно заявление“''. Паметниците са с ограда направена от трофейно оръжие. До тях са поставени оръдия и метални лаврови венци. Оформена е алея за достъп. През 1881 г. около паметниците и плочите са насадени цветя и характерни за града дървета. По този повод Окръжния началник пише до Министерството на вътрешните работи: ''„В таквоз състояние държани и украсени паметниците около гр. Ловеч ще доказват на всеки пътник, странен или не, че гр. Ловеч знае да цени тези, с кръвта на които е избавена от тежко робство клета България.“''
 
Алеята е сздадена с преместването на паметниците в парка „Стратеш“.
 
Надгробни паметници са:
* на майор Василий Лабунцов, капитан Александър Ивановский и 50 руски войника от V-ти пехотен Калужки полк
* на подпоручик Николай Дуткин и 30 руски войника от VI-ти пехотен Либавски полк
* на поручик Анатолий Воронов от 2-ра артилерийска бригада (днес не съществува)
 
Саркофази с надгробни плочи са:
* на 29 руски войници от V-ти пехотен Калужки полк
Паметник на поручик Иван Яндашевски.JPG|Надгробен паметник на поручик [[Иван Яндашевски]]
Братска могила 2.JPG|Надгробен саркофаг и плоча на 3 руски войника от VIII-ми пехотен Естляндски полк
Паметник Ловеч Воронов2.jpg||Надгробен паметник на поручик Анатолий Воронов
</gallery>