Алея на българо-руската дружба: Разлика между версии

 

През 1878 – 1879 г. са издигнати надгробни паметници и саркофази с надгробни плочи при „Сър пазар“ и местността „Червен бряг“. Окръжния началник предлага да заплати на собствениците земята ''„където са погребани падналите славно руски войници“''. Те писмено се отказват с нарочно заявление: ''„С благодарност отстъпваме и заграждаме тия места без никъкво възнаграждение. Затова молим покорно да се приеме от началствата това наше скромно заявление“''. Паметниците са с ограда направена от трофейно оръжие. До тях са поставени оръдия и метални лаврови венци. Оформена е алея за достъп. През 1881 г. около паметниците и плочите са насадени цветя и характерни за града дървета. По този повод Окръжния началник пише до Министерството на вътрешните работи: ''„В таквоз състояние държани и украсени паметниците около гр. Ловеч ще доказват на всеки пътник, странен или не, че гр. Ловеч знае да цени тези, с кръвта на които е избавена от тежко робство клета България.“''

 

Надгробни паметници са:

* на майор Василий Лабунцов, капитан Александър Ивановский и 50 руски войника от V-ти пехотен Калужки полк

* на подпоручик Николай Дуткин и 30 руски войника от VI-ти пехотен Либавски полк

Саркофази с надгробни плочи са:

* на 29 руски войници от V-ти пехотен Калужки полк

Паметник на поручик Иван Яндашевски.JPG|Надгробен паметник на поручик [[Иван Яндашевски]]

Братска могила 2.JPG|Надгробен саркофаг и плоча на 3 руски войника от VIII-ми пехотен Естляндски полк

</gallery>