Разлика между версии на „Български църковни общини в Македония“

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез приложение за Android Редакция чрез мобилно приложение Отменени
Етикет: Връщане
 
'''Българските църковни общини в Македония''' са гражданско-църковно сдружения на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]] в областта. Повечето такива общини са създадени в средата на XIX век по време на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]] и постепенно се отделят от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], за да преминат в лоното на [[Българската екзархия]], призната през 1870 година. За времето на съществуването си църковните общини са основен двигател за развитието на културата и просветата на [[Македония (област)|македонските]] [[българи]] и за дълго време са основните институции, чрез които се съхранява [[българщина]]та. След [[Балкански войни|Балканските войни]] общините, останали на територията на [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Османската империя]], са затворени, а тези в [[Царство България|България]] са преобразувани според държавната образователна система.
 
== Поява и свещеник Никола Гоцевразвитие ==
 
 
развитие ==
[[Файл:Seals of Voden Bulgarian Municipality.jpg|мини|250п|Печати на [[Воденска българска община|Българската църковна и гражданска община]] и на Българското читалище във [[Воден]] (1870).]]
По време на [[Танзимат]]а при управлението на султан [[Махмуд II]] започват да се създават условия за развитието на църковното и учебното дело. Въз основа на издаването на [[Хатихумаюн]]а през 1856 година е въведен закон за поданничеството и народното образование през 1869 година. На базата на този закон започват да се създават църковни общини, които да изграждат църкви и училища, да развиват църковно-училищния живот, както и да намират и издържат учители. В църковните общини участват хора от еснафското и търговското съсловие, които постепенно изтласкват чорбаджийското съсловие, защитаващо най-често пропатриаршистки позиции.
През 1882 година [[Наум Спространов]] дава инициатива за създаване на устав на [[Солунска българска община|Солунската община]], който е съобразен с изискванията на Българската екзархия и поради общите му начертания се прилага за всички български общини в [[Македония (област)|Македония]]. Дотогава общините действат спонтанно и по подобие на гръцките църковно-училищни общини<ref>[http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 – 1903) – статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.282 – 283.]</ref>. В 1883/1884 година към Екзархията е формиран училищен отдел, който да ръководи просветната дейност в Македония и да разпределя финансовите средства за тях, изпратени от [[Княжество България|България]].<ref>Трајановски, Александар. Бугарската егзархија и македонското национално-ослободително движење (1893 – 1908), Скопје, 1982</ref> Срещу силно централизираната политика на Екзархията относно църковните общини и образователната система се обявява създадената през 1893 година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]]. Антиекзархийското движение е подето от революционерите публицисти [[Гьорче Петров]], [[Петър Попарсов]] и други, като в крайна сметка спорът е решен в полза на [[ВМОРО]], революционното движение се обединява с еволюционното, а Екзархията приема списъци с учители революционери, които разпределя по места, за да създават революционни комитети.
 
== Структура и правомощия ==Свещеник Никола Гоцев село железница
 
 
 
[[Файл:Bulgarian mitropolites from Macedonia.jpg|мини|350п|Изгонените български владици от Македония през 1913 година. Седнали от ляво надясно: [[Козма Дебърски]], [[Авксентий Пелагонийски]], [[Мелетий Велешки]]. Прави от ляво надясно: [[Иларион Нишавски]], [[Неофит Скопски (екзархийски митрополит)|Неофит Скопски]] и [[Борис Охридски]].]]
 
 
== Литература ==
* [http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 – 1903) – статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.279 – 288.]
*
никола гоцев откриване
свещеник
 
[http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 – 1903) – статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.279 – 288.]
* [http://www.scribd.com/doc/128948366/За-ролята-на-общините-при-формиране-на-българското-отношение-към-османската-власт-през-епохата-на-възраждането Китанов, Валентин. За ролята на общините при формиране на българското отношение към османската власт през епохата на възраждането, Известия на Катедра Българска история и археология и Катедра Обща история на ЮЗУ, Благоевград, 2/2005]
* Христов, Христов. Българските общини през Възраждането. София, 1973.