Индекс на вискозитета: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
Допълнение, разширение, редактиране, източници.
Ред 1:
'''Индекс на вискозитета''' (IB)е [[число]], което изразява способността на дадено [[масло]] да запази първоначалният си [[вискозитет]] при [[градиент]]на промяна на температурата от 50 до 100 °C. Той е относителна величина, която показва степента, до която вискозитетът на дадено масло се променя с температурата и определя стръмността на графичната зависимост на кинематичния вискозитет от температурата. Колкото по-висока е числената стойност на IВ, толкова по-равна е графиката на тази характеристика, т.е. колкото по-голям е индексът на вискозитет, толкова по-малко вискозитетът на маслото зависи от температурата.
{{без източници}}
 
'''Индекс на вискозитета''' е [[число]], което изразява способността на дадено масло да запази първоначалният си вискозитет при градиентна промяна на температурата от 50 до 100 °C. Той е важен критерий на маслото. Колкото е по-малък [[индекс]]ът, толкова маслото е по-податливо на промяна на вискозитета вследствие на промяна на температурата – нещо отразяващо се отрицателно на неговите смазочни свойства.
Индексът на вискозитет е важен критерий на [[моторно масло|маслото]]. Колкото е по-малък [[индекс]]ът, толкова маслото е по-податливо на промяна на вискозитета вследствие на изменението на температурата – нещо отразяващо се отрицателно на неговите смазочни свойства. Масло с по-висок индекс на вискозитет има по-добра течливост при ниски температури (студен старт) и по-висок вискозитет при работна температура на двигателя. За всесезонни масла и някои хидравлични масла (течности) се изисква висок индекс на вискозитет. Висококачествено е масло с голям индекс на вискозитета.
 
== Определяне на индекса на вискозитета ==
Индексът на вискозитет се определя съгласно ASTM D 2270, DIN ISO 2909, като се използва методиката на Дийн и Дейвис за оценка на индекса на вискозитет. Като стандарти се приемат две еталонни масла. Вискозитетът на първото масло много малко зависи от температурата, графиката на характеристиката е много плоска и индексът на вискозитет се приема на равен на сто единици (IВ = 100). Вискозитетът на второто масло силно зависи от температурата, графиката на характеристиката е много стръмна и индексът на вискозитет се приема на равен на нула единици (IВ = 0). Индексът на вискозитет на изследваното масло се определя чрез сравняване на неговата характеристиката на зависимостта на кинематичния вискозитет от температурата с тези на еталонните масла. При 100 ° C вискозитетът и на референтните масла, и на тестовото масло трябва да бъде еднакъв. Скалата на индекса на вискозитет се получава чрез разделяне на разликата във вискозитета на еталонните масла при 40 ° C на 100 равни части. Индексът на вискозитет на изследваното масло се определя по скалата след определяне на неговия вискозитет при температура 40 ° C и ако индексът на вискозитет надвишава 100, той се намира чрез изчисление по специални формули.
 
Индексът на вискозитет може да бъде изчислен по следната формула:
:''<math>\mathrm{IB}= 100 \frac{H-U}{H-B}</math>''
където '''U''' е кинематичният вискозитет на маслото при 40 ° C (104 ° F); '''H''' и '''В''' са кинематични вискозитети при 40 ° C на еталонните масла, имащи същия вискозитет при 100 ° C (212 ° F) като изпитваното масло: '''H''' е на маслото със стръмна характеристика и нисък индекс на вискозитет IB=0, а '''В''' е на маслото с плоска характеристика и висок индекс на вискозитет IB=100. Стойностите на '''H''' и '''B''' могат да бъдат намерени в ASTM D2270. <ref>{{cite book|title=Engineering Tribology|edition=2nd|first=Gwidon W.|last=Stachowiak|first2=Andrew W.|last2=Batchelor|publisher=Butterworth-Heinemann|location=Boston|date=2001}}</ref>
 
== Класификация ==
Скалата на индекса на вискозитета е създадена от Дружеството на автомобилните инженери ([[SAE]]). Температурите, избрани произволно за справка, са 38 и 99 ° C (100 и 210 ° F). Първоначално скалата е интерполирана между 0 за нафтенов суров петрол от Тексаския залив и 100 за суров парафинен от Пенсилвания. От създаването на скалата се произвеждат и по-добри масла, което води до IВ над 100. В днешно време широко се използват по-качествените базови масла и подобряващи добавки, които увеличават стойността на IВ над 100. Индексът на вискозитет на синтетичните масла варира от 80 до над 400. <ref>{{cite web |url=https://wiki.anton-paar.com/en/viscosity-index/ |title=Viscosity Index |publisher=Anton Paar |location=UK |access-date=29 August 2018}}</ref>
:{| class="wikitable"
|-
!Индекс на вискозитета !!Класификация
|-
|Под 35 ||Нисък
|-
|35 дo 80 ||Среден
|-
|80 дo 110 ||Висок
|-
|Над 110 ||Много висок
|}
 
Индексът на вискозитет силно зависи от молекулярната структура на съединенията, съставляващи базовите минерални масла. Най-високият индекс на вискозитет се открива в [[парафин]]овите базови масла (около 100), в нафтеновите масла - много по-ниски (30-60) и в ароматните масла - дори под нулата. Тъй като маслата се рафинират, техният индекс на вискозитет има тенденция да се увеличава, което се дължи главно на отстраняването на ароматните вещества от маслото. [[Моторно масло#Видове двигателни масла|Хидрокрекингът]] е един от основните методи за производство на масла с висок индекс на вискозитет. Синтетичните базови масла имат висок индекс на вискозитет: [[Полиолефин|полиалфаолефини]] - до 130, [[Гликол|полиалкиленгликоли]] - до 150, [[полиестер]]и - около 150. Индексът на вискозитет на маслата може да бъде увеличен чрез въвеждане на специални добавки - [[полимер]]ни сгъстители.
 
== Вижте също ==
Line 6 ⟶ 31:
* [[Двигателно масло]]
* [[Стабилност на маслото]]
 
== Източници ==
<references />
 
 
[[Категория:Двигатели]]