Егаш Мониш: Разлика между версии

През 1935 г. присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на [[маймуни]], в резултат на което изчезва проявяваната от тях [[агресия|агресивност]]. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психичноболни хора с изявена агресивност. Дотогава прилаганите средства и методи имали временен ефект и практически това психическо състояние е опасно както за болните, така и за околните. През 1936 г. се извършва първата операция от професора по [[неврохирургия]] Алмейда Лима, наречена '''левкотомия''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''leukos'' – „бял“). Методът е наречен с такова име поради прекъсване на нервните влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името '''[[лоботомия]]'''. Този метод не лекува радикално болестта, но прави пациентите спокойни, което позволява да живеят в семейна среда. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение. Този метод получава най-широко разпространение след [[Втора световна война|Втората световна война]] в [[САЩ]], където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация. От 1960 г. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага. Така е намерено и решение и са удовлетворени протестите на [[психолози]] и [[Психиатрия|психиатри]], че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в [[Психика (психология)|психикатапсихика]]та и унищожаване на личността.